5 февруари 1971 г. – „Аполо 14“ каца на Луната

05 февруари 2019 г., 00:00
1023

Everett Historical / Shutterstock

Въпреки множеството проблеми по пътя "Аполо 14" – осмата пилотирана мисия до Луната – се приземява успешно на земния спътник.

Пръв на повърхността (по бордово време 114 часа 31 минути) излиза командирът – Алън Шепърд. „Това беше дълъг път, но ето че сме тук“, заявява той. 

В рамките на мисията са събрани близо 42 кг лунни скали. Проведени са и няколко полеви експерименти, включително сеизмични измервания.

Именно по време на "Аполо 14" Шепърд удря две голф топки с импровизиран стик, донесен от Земята. Командирът и пилотът на лунния модул Едгар Мичъл прекарват 33 часа на Луната.

На 9 февруари 1971 г. "Аполо 14" се завръща успешно на Земята.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    506 г. — Кралят на вестготите Аларих II издава сборник с римски закони.
•    1204 г. — Алексий V Дука Мурзуфул е коронясан за император на Византия.
•    1762 г. — Френската островна колония Мартиника е превзета от Англия.
•    1783 г. — При първото от петте последователни земетресения на полуостров Калабрия (Италия) загиват 50 хиляди души.
•    1818 г. — Маршал Жан Бернадот се възкача на шведския престол като Карл XIV.
•    1850 г. — В САЩ е патентована първата машина за смятане арифмометър.
•    1859 г. — Княз Александру Йоан Куза е избран за владетел на Княжество Молдова и поставя основите на съвременна Румъния.
•    1861 г. — В САЩ е патентована кинокамерата от Коулмън Селърс.
•    1871 г. — Васил Левски изготвя писма до Филип Тотю в Одеса и Панайот Хитов в Белград, с които кани двамата войводи да се включат дейно в работата на Вътрешната революционна организация.
•    1885 г. — Белгийският крал Леополд II създава Свободна държава Конго, като своя частна собственост в Африка.
•    1889 г. — Княз Фердинанд I дава разрешение на Военното министерство за закупуване на първите картечници за Българската армия.
•    1901 г. — Американският магнат Джон Пиерпон Морган създава империята "Юнайтед стейтс стийл корпорейшън".
•    1904 г. — Войските на САЩ напускат Куба след 5-годишна окупация.
•    1909 г. — Русия признава независимостта на България.
•    1917 г. — Мексико приема своята революционна конституция.
•    1928 г. — По изкуствен път е получен Витамин D.
•    1936 г. — Чарли Чаплин реализира последния си ням филм — Модерни времена.
•    1945 г. — По време на конни надбягвания в Мексико конят Голяма Ракета поставя световен рекорд по скорост — 70 км в час.
•    1953 г. — За пръв път е показан анимационният филм на Уолт Дисни "Питър Пан".
•    1958 г. — Военноовъздушните сили на САЩ загубват водородна бомба близо до бреговете на Савана, Джорджия, бомбата не е била намерена.
•    1958 г. — Гамал Абдел Насър е номиниран за първи президент на Обединената Арабска Република.
•    1968 г. — Виетнамската война: Започва Битката при Ке Сан.
•    1971 г. — Проект Аполо: Аполо 14 каца на Луната.
•    1973 г. — В Торонто (Канада) започва строежът на телевизионната кула Си Ен Тауър - най-високата сграда в света за следващите 34 години.
•    1976 г. — Американката Мод Тал става най-възрастният шофьор в света, след като получава правоуправление на 104 годишна възраст.
•    1991 г. — Столицата на Киргизстан — Фрунзе е преименувана на Бишкек.
•    1997 г. — Под обществен натиск три швейцарски банки прехвърлят 71 млн. долара по сметката на фонда за жертвите на Холокоста.
•    2000 г. — В Техеран е извършен неуспешен опит за атентат срещу президента на Иран Мохамед Хатами.
•    2002 г. — Компанията Pepsi заснема най-скъпия рекламен видеоклип — с участието на Бритни Спиърс на стойност 9 млн. долара.

Родени

•    1788 г. — Робърт Пийл, министър-председател на Обединеното кралство († 1850г.)
•    1808 г. — Карл Шпицвег, немски художник († 1885 г.)
•    1812 г. — Жорж Дантес, френски монархист († 1895 г.)
•    1840 г. — Джон Бойд Дънлоп, шотландски изобретател († 1921 г.)
•    1840 г. — Хайръм Стивънс Максим, британски изобретател († 1916 г.)
•    1843 г. — Никола Ганчев, български революционер († 1876 г.)
•    1848 г. — Жорис-Карл Юисманс, френски писател († 1907 г.)
•    1852 г. — Масатаке Тераучи, министър-председател на Япония († 1919 г.)
•    1866 г. — Рейджиро Вакацуки, министър-председател на Япония († 1949 г.)
•    1871 г. — Константин Н. Робев, български лекар († 1946 г.)
•    1877 г. — Константин Калинин, съветски авиоконструктор († 1938 г.)
•    1878 г. — Андре Ситроен, френски автомобилен пионер († 1935 г.)
•    1882 г. — Луи Вагнер, френски автомобилен състезател († 1960 г.)
•    1889 г. — Станке Димитров, български антифашист († 1944 г.)
•    1899 г. — Уолтър Лангер, американски психоаналитик († 1981 г.)
•    1903 г. — Алексей Леонтиев, съветски психолог († 1979 г.)
•    1905 г. — Георги Герасимов, български художник († 1977 г.)
•    1907 г. — Валтер Науш, австрийски футболист († 1957 г.)
•    1909 г. — Вангел Аяновски, югославски партизанин († 1996 г.)
•    1912 г. — Пиетро Ферарис, италиански футболист († 1991 г.)
•    1914 г. — Алън Ходжкин, британски биофизик, Нобелов лауреат през 1963 г. (†1998 г.)
•    1914 г. — Уилям Бароуз, американски романист († 1997 г.)
•    1915 г. — Роберт Хофщетер, американски физик от еврейски произход, Нобелов лауреат през 1961 г. († 1990 г.)
•    1916 г. — Уго Локатели, италиански футболист († 1993 г.)
•    1919 г. — Андреас Папандреу, министър-председател на Гърция († 1996 г.)
•    1920 г. — Леда Милева, българска поетеса и писателка († 2013 г.)
•    1923 г. — Евгени Константинов, български писател и сценарист († 1986 г.)
•    1924 г. — Александър Матросов, съветски военнослужещ († 1943 г.)
•    1925 г. — Генчо Стоев, български писател († 2002 г.)
•    1930 г. — Александър Герчев, български лекар († 1997 г.)
•    1930 г. — Веселин Калчев, български музикант († 1999 г.)
•    1932 г. — Чезаре Малдини, италиански футболист и треньор
•    1934 г. — Ханк Аарон, американски бейзболист
•    1938 г. — Петър Драмов, български художник
•    1948 г. — Свен-Йоран Ериксон, шведски футболен мениджър
•    1949 г. — Курт Бек, германски политик
•    1949 г. — Мануел Орантес, испански тенисист
•    1950 г. — Нийл Джордан, ирландски режисьор и писател
•    1954 г. — Клиф Мартинез, американски музикант
•    1956 г. — Ектор Ребаке, мексикански автомобилен състезател
•    1958 г. — Франк Пагелсдорф, германски футболист
•    1959 г. — Антони Дончев, български музикант
•    1961 г. — Ирина Флорин, българска певица
•    1962 г. — Емил Велев, български футболист
•    1963 г. — Пако Айестеран, помощник-треньор на ФК Ливърпул
•    1964 г. — Дъф Маккагън, американски музикант
•    1965 г. — Георге Хаджи, румънски футболист
•    1966 г. — Вяра Анкова, български журналист
•    1968 г. — Маркус Грьонхолм, автомобилен състезател
•    1969 г. — Боби Браун, американски певец
•    1969 г. — Майкъл Шийн, британски актьор
•    1972 г. — Мери-Елизабет Доналдсън, графиня на Монпезат
•    1975 г. — Джовани ван Бронкхорст, холандски футболист
•    1976 г. — Тони Джа,тайландски майстор по бойни изкуства
•    1977 г. — Иван Гребенчарски, български скиор
•    1978 г. — Тал Шакед, американски шахматист
•    1981 г. — Жюли Зенати, френска певица
•    1984 г. — Карлос Тевес, аржентински футболист
•    1985 г. — Ванеса Русо, играч на покер от САЩ
•    1985 г. — Кристиано Роналдо, португалски футболист
•    1986 г. — Ведран Чорлука, хърватски футболист
•    1987 г. — Диян Христев, български футболист (Какалаш - Горно водино, ПФК Локомотив Пловдив (шампионски сезон))
•    1990 г. — Румен Николов, български футболист
•    1992 г. — Марина Кискинова, българска поп певица
•    1992 г. — Неймар, бразилски футболист

Починали

•    1578 г. — Джанбатиста Марони, италиански художник (* 1520 г.)
•    1725 г. — Йохан Кристоф Вайгел, немски гравьор (* 1654 г.)
•    1803 г. — Джордж Бас, английски лекар (* 1771)
•    1822 г. — Али паша Янински, албански държавник (* ок. 1741)
•    1881 г. — Томас Карлайл, британски философ и публицист (* 1795 г.)
•    1909 г. — Димитър Паничков, български издател (* ок. 1810)
•    1910 г. — Дине Дробенов, български революционер (* ?)
•    1927 г. — Никола Рибаров, български генерал (* 1859 г.)
•    1931 г. — Михал Грамено, албански революционер (* 1872 г.)
•    1934 г. — Уилям Морис Дейвис, американски геоморфолог (* 1850 г.)
•    1937 г. — Лоу Андреас-Саломе, германска писателка (* 1861 г.)
•    1947 г. — Боян Смилов, български политик (* 1885 г.)
•    1959 г. — Курт Закс, немски музиколог (* 1881 г.)
•    1966 г. — Лудвиг Бинсвангер, швейцарски психиатър (* 1881 г.)
•    1999 г. — Василий Леонтиев, руски икономист, Нобелов лауреат през 1973 г. (* 1906 г.)
•    2001 г. — Любомир Димитров, български актьор (* 1930 г.)
•    2005 г. — Гнасингбе Еядема, президент на Того (* 1937 г.)
•    2008 г. — Асен Попов, български скулптор (* 1925 г.)
•    2013 г. — Леда Милева, българска писателка (* 1920 г.)

Празници

•    Мексико — Ден на конституцията (1917 г.)
•    Бурунди — Ден на единението
•    Сан Марино — Ден на патрона (Света Агата)
•    Пакистан — Ден на Кашмир

Ключови думи:
Коментари