Учени откриха, че вътрешността на Луната е неравномерна – страната, обърната към Земята, е по-топла и по-геологично активна от обратната.

От десетилетия е известно, че двете страни на Луната – тази, която е обърната към Земята и обратната, често наричана „тъмна“ – се различават значително. Близката е покрита с тъмни базалтови равнини, наречени „морета“, докато далечната е осеяна с кратери и почти напълно лишена от вулканични образувания. Сега ново изследване показва, че тази асиметрия не се ограничава само до повърхността – тя се простира дълбоко в лунната вътрешност.

Данни от мисията GRAIL разкриват лунната анатомия

Екип от учени от Института по планетарни науки в САЩ използвал данни от гравитационната мисия GRAIL на НАСА, за да създаде детайлен модел на вътрешната структура на Луната. Двата спътника от мисията GRAIL (Gravity Recovery and Interior Laboratory) измерваха с висока точност лунното гравитационно поле, което позволи съставянето на триизмерна карта на мантията – слойът между кората и ядрото.

Асиметрия, вградена дълбоко под повърхността

Анализът разкрива, че мантията под близката страна на Луната е с около 100 до 200 градуса по Целзий по-топла от тази под далечната страна. Освен това скалната маса там е с 2–3% по-малко плътна и по-мека, което я прави по-податлива на геоложки промени. Това обяснява защо именно тази страна е била подложена на интензивна вулканична дейност в миналото.

Повишена радиоактивност като причинител

Разликата в температурата и плътността се дължи на неравномерното разпределение на радиоактивни елементи като уран, торий и калий-40. Близката страна съдържа по-големи количества от тези елементи, които отделят топлина чрез радиоактивен разпад. Това повишено топлоотделяне вероятно е подхранило масивните изригвания на лава и формирането на характерните „морета“.

Далечната страна – студена, плътна и стабилна

Обратната страна на Луната, с по-малко радиоактивни елементи, е по-хладна и твърда. Това я е направило по-устойчива на вулканична активност и геоложки промени, което обяснява и защо изглежда значително по-непроменена през времето.

Значение за бъдещи мисии

Създадената 3D гравитационна карта не е просто научно постижение – тя има пряко практическо приложение. Тази информация ще улесни разработването на точни системи за позициониране, навигация и синхронизация на времето (PNT) за бъдещи мисии до Луната. С нарастващия интерес към постоянно човешко присъствие на лунната повърхност, разбирането на вътрешната ѝ структура е от съществено значение.

Източник: IFLScience