Петър Петров - от бойните авантюри до програма "Аполо"

18 октомври 2019 г., 16:11
581

С 18 патента българинът става един от най-известните изобретатели на ХХ век. Негов е първият електронен цифров часовник, който използва дигитален дисплей от светодиоди. Снимка: Shutterstock

Пловдивското село Брестовица е прочуто с три неща - зеленчуци, вино и... Петър Петров. Кой е той ли? Авантюрист и автор на 18 изобретения, всичките патентовани в САЩ.

Той е роден на 21 октомври 1919 г. в селото, жителите на което по това време са толкова бедни, че само кметът, както се полага на длъжността му, държи единствения магазин от оня стар тип, наречен хоремаг, в който се продават от хляб и месо до сапун, стъклария, газ и кюнци.

Петров е един от синовете на свещеника Димитър Петров и съпругата му Василия. Освен божествените си дела бащата се грижи и за стопанството на Духовната семинария в селото. Следвайки традициите на рода и бащината заръка, Петър става ученик в нея.

В София обаче една вестникарска обява променя живота му.

От нея разбира, че френският Чуждестранен легион набира доброволци. Примамен от доброто заплащане, се записва и отива в легиона през 1939 г. Докато се обучава, Хитлер напада Франция и 20-годишният българин в състава на легиона е изпратен да защитава линията “Мажино”. Французите я смятат за непревземаема, затова и германците не я атакуват, а минават през Белгия и Холандия и оттам нахлуват във Франция. Следва капитулация, Петров е пленен и изпратен в концлагер в Полша.

На 1 март 1941 г. Богдан Филов подписва във Виена договора за присъединяване на България към Тристранния пакт – Германия, Италия и Япония, във Втората световна война. Веднага след това Петров е освободен от концлагера и се връща в София. Заради военните му умения е назначен в армията, но скоро става шеф на взвода за охрана на двореца.

Веднага след 9 септември 1944 г. царският офицер

Петров напуска България и отива в Германия. Комунистите го дамгосват с “враг на народа” и му издават смъртна присъда. Тя е отменена едва след като става световноизвестен изобретател.

Петър се записва студент в университета в Мюнхен, но се дипломира в Дармщад, а след това усъвършенства специалността си корабостроене и в Щутгартския университет. До 1947 г. той участва в проектирането на повече от 60 кораба. По това време обаче в окупираната Германия на емигрантите от Изтока не гледат с добро око и младият инженер прави няколко опита да напусне страната.

При един от тях се качва на кораб за Южна Африка, но край бреговете на Англия ги спира патрул, Петров е заловен и върнат в Германия. Жени се за Хелън Филипс и през 1951 г. двамата емигрират в Торонто. Петров започва работа в американска фирма, която строи военновъздушни бази на канадския полуостров Лабрадор и в Гренландия.

Авантюристичният дух

обаче не му дава мира и след 5 години се озовава в Индокитай, за да строи мостове и електроцентрали.

По това време вече е състоятелен и след като се връща в Канада, си прави собствена 25-метрова яхта, тип катамаран, която нарича “Джемини”. Понеже по-късно работи по американската космическа програма "Джемини", американски журналисти приемат, че тя носи името на яхтата му.

През 1959 г. в последния момент се възползва от правото, което в края на 50-те години американските власти дават на инженери емигранти, ненавършили 40 години, да живеят в САЩ. Петров пристига навръх 40-ия си рожден ден с конструираната от него яхта. Установява се във Флорида и започва работа по космически проекти, предимно по комуникацията със спътниците и електрониката.

През 1960 г. се мести в градчето Хънтсвил, щата Алабама.

Причината за това е Вернер фон Браун,

човекът, разработвал прословутите немски ракети “Фау” - 1 и 2, по време на Втората световна война. Независимо че е познавал Хитлер и след това е бил доверено нему лице, германският конструктор предвидливо се е предал с цялата си документация на американската армия в Германия на 3 май 1945 г. От септември същата година вече оглавява американската служба за проектиране и разработки на армейски въоръжения в щата Тексас, а от 1950 г. работи в Редстоунския арсенал в Хънтсвил.

След като през 1957 г. СССР пуска първия изкуствен спътник на Земята - “Спутник”, Вернер фон Браун оглавява американската космическа програма. През 1960 г. президентът Айзенхауер обявява началото на програмата "Аполо", чиято крайна цел е кацането на човек на Луната. Заради опита, натрупан във Флорида, Петър Петров е изпратен в екипа на Вернер фон Браун, за да разработват ракетата “Сатурн”.

В Алабама Петров създава собствено звено към NASA

за работа с полупроводници и компютризация и се изявява като експерт в телеметрията - изпращането на безжичен сигнал от космически кораб до Земята. Най-напред помага за създаването на първия метеорологичен спътник "Нимбус", като осигурява системата за информация, както и на първия телекомуникационен спътник "Телестар". Успешната му работа в американската космическа програма продължава със система за наблюдаване от Земята на сърдечния ритъм на астронавтите, когато са на Луната. През 1966 г. "Сатурн 1" е изстрелян експериментално, а през ноември следващата година наследникът му "Сатурн 5" обикаля Луната и се връща на Земята.

Петров е свършил своята работа в NASA, предал е опита си на други инженери, които развиват разработките му. На 21 юли 1969 г. Нийл Армстронг оставя първите човешки следи по повърхността на Луната. Сред наградените от правителството на САЩ за този подвиг е и Петър Петров.

През 1968 г. той вече се отдава на собствен бизнес и заедно с тримата си сина Алън, Ралф и Марк основава компанията Care Electronics. Използва знанията, които е вложил, а и придобил в NASA, също и част от нейните технологии за разработката на първия в света безжичен сърдечен стимулатор с монитор, който веднага е въведен в американските болници. На следващата година започва разработката на

електронен цифров часовник - първия, който използва дигитален дисплей

от светодиоди. Нарича го "Пулсар". В него има и информация за времето, активирана от специален бутон.

Първите часовници се продават за 2100 долара, но през 1971 г. вече заливат американския пазар. Любопитна подробност е, че Роджър Мур като Джеймс Бонд гледа именно на “Пулсар” кога ще избухнат неговите бомби в руска военна база във филма “Живей, а другите да умрат" от 1973 г. След това Петров усъвършенства своя часовник, като вгражда в него и електронен калкулатор.

През 1978 г. патентът е продаден на компанията Seiko. Един от първите "Пулсар"-и на Петър Петров днес е музеен експонат в института „Смитсониън” във Вашингтон.

След като напуска американската космическа програма, изобретателят

намира време и за старата си любов, яхтостроенето

и корабоплаването. Той модернизира своя катамаран “Джемини-2”, който дълго стои на док във Флорида. От 1991 г. яхтата реликва "Джемини" е на пристан на Вирджинските острови. Тя е дарена за плаващ дом на сираци от Централна Америка.

Изобретателят обаче не спира дотук. През 1975 г. със синовете си учредява нова семейна фирма - ADC Environmental Services. Тя е специализирана в производството на компютри за обзавеждане на лаборатории за измерване на замърсяването на околната среда. Основното им предназначение е да мерят нивата на различни замърсители във водоемите на големите градове.

В началото на 90-те години, пак със синовете си, инвестира и разработва домейн за свръхшироколентова (UWB) технология. Тогава е над 70-годишен. Експертите са категорични, че през следващите години UWB може да узурпира Wi-Fi възможностите за изпращане на огромни обеми от данни по въздуха, което и става с различните глобални мрежи днес.

Световно признатият изобретател, инженерът авантюрист Петър Петров умира на 27 февруари 2003 г. в дома си в градчето Хънтсвил в щата Алабама. В некролога по повод неговата смърт “Ню Йорк Таймс” цитира сина му Ралф, който заявява, че е

ирония на съдбата

баща му да почине от естествена смърт: "Той винаги се надсмиваше на опасностите и дори с усмивка посрещна смъртта. Беше на 83, но имаше духа на 20-годишен. Убеден съм, че ако природата можеше да съчетае Индиана Джоунс с Томас Едисън, резултатът щеше да бъде Петър Петров".

На един от най-плодовитите изобретатели през втората половина на XX век и носител на множество американски награди е кръстена географска точка на брега на остров Брабант в архипелага Палмър в Антарктида.

На 7 ноември 2011 г. на специална церемония в Министерството на външните работи в София Петър Петров бе награден посмъртно с орден "Мадарски конник". Отличието бе връчено на Райън Петроф, внук на изобретателя, в присъствието на баща му Ралф.

Григор Николов

Ключови думи:
Коментари