Ако държите списание в ръка, ако вчера сте си пуснали молба за отпуск, а в събота сте на рожден ден и се чудите в коя от шарените опаковки да облечете подаръка, значи още сте в света, в който хартията съществува. Отдавна предричат гибелта й заради компютрите и интернет, но тя упорито се е закотвила в живота ни и не мисли така бързо да си отива.

А как са живели хората във времената, когато хартията все още не е съществувала?  При всички положения много по-различно, от съвременна гледна точка – и много по-трудно.

Откриването на хартията се смята за едно от 4-те вeлики изобретения, направени в Китай. Свързва се с името на Цай Лун, макар че е позната и преди него, но има защо: той е човекът, открил процеса на производството й – такъв, какъвто е и днес. Китаецът е малко известен в Европа, в някои енциклопедии името му дори не се споменава. Но той е  историческа личност, тачена като герой в страната си и в Азия.

Въпреки че хартия в Китай имало векове преди него, Цай Лун подобрява много технологията за производството й и открива, че тя може да се прави от най-различни материали. Именно той започва да използва дървесна кора, коноп, парцали. Прави първата стандартизация на начина на производство на хартията и разпространява откритието си сред населението на Китай.

Кой е Цай Лун? Според летописите той се ражда около 50 г. сл.н.е. по време на династията Хан  в бедно семейство, което изкарва прехраната си със занаятчийство. Постъпва в императорския дворец като евнух през 75. г.  Няколко пъти се издига в йерархията по времето на император Хе. През 89. г. получава титлата Шън Фън Си  и започва да ръководи служба за производство на оръжия и инструменти.

През 105. година Цай Лун предлага на императора мостри, които демонстрират нов начин за производството на хартия. Легендата разказва, че един ден изобретателят гледал как една оса си прави гнездото, дъвчейки парченца бамбук. Омесвайки ги със слюнка, тя изработила малък лист хартия, който използвала за гнездото си. Това вдъхновило Цай Лун и той създал новия метод за производство на хартия. За своята рецепта той

използва  вътрешната част от кората на черница, бамбук и късчета коноп,



памучни парцали и рибарски мрежи. Изобретателят смесва бамбукови късове и влакна на различни растения, залива съставките с вода и ги вари.  После ги бие в дървено корито, докато станат на хомогенна каша. В нея се прибавят парцалите и дървесната кора. В сместта се потапя бамбукова мрежа, която се покрива с тънък слой  каша. Когато водата се отцеди, хартията се отделя от мрежата и се окачва да се суши.