Слънчевите петна не са единствените елементи, които украсяват динамичното лице на Слънцето. Слънчеви физици извършиха по-задълбочено изследване на малките ярки петънца, които се появяват и изчезват (в региони, където плазмените примки се издигат над слънчевата повърхност) средно за по-малко от минута.

Според новия анализ този временен феномен най-вероятно е пряко следствие от магнетизма, което не е особено изненадващо, тъй като промените в магнитното поле провокират най-различни слънчеви феномени.

Въпреки това новото откритие подсказва, че Слънцето е още по-комплексен обект, отколкото въобще сме предполагали. Анализът на тези слънчеви точици би могъл да надгради знанията ни за ролята на магнитното поле върху слънчевата динамика (както впрочем и за самото магнитно поле).

Забележителните точици са забелязани в снимки, направени от „Солар орбитър“ на NASA и Европейската космическа агенция, който бе изстрелян през 2020 г. (точно когато слънцето навлезе в нов цикъл и стана значително по-активно).

На 20 май 2020 г. космическият апарат засне някои региони с магнитен поток (както и с магнитни примки, извисяващи се над слънчевата фотосфера).

Слънчевото магнитно поле е нещо наистина комплексно. То се генерира от своеобразно динамо в слънчевия интериор, а именно – от движението на конвекционна, електропроводима течност, която генерира електрическото и магнитното поле. Не знаем как точно работи, но образуваните в резултат на това магнитни линии са многобройни, динамични и сложни.

Слънчевите петна например представляват региони, в които магнитните полета са особено силни, а слънчевите изригвания и короналните изхвърляния на маса се образуват от пречупването и повторното свързване на магнитните линии.

11-годишният цикъл, за който споменахме по-рано, се задвижва от преобръщането на полюсите на магнитното поле (което се случва веднъж на 11 години).

Екип от учени, ръководени от астрофизика Санджив Тивари от соларната лаборатория на „Локхийд Мартин“, извършва задълбочен анализ на един от тези региони с магнитен поток, заснети в екстремно ултравиолетовите дължини на вълната. Специалистите откриват миниатюрни и кръгли ярки петънца, сгушени в слънчевата плазма.

Допълнителната обработка на изображенията успява да изкара тези точици на преден план и да позволи на екипа да ги изучи по-подробно. В рамките на един час астрономите успяват да наблюдават и опишат около 170 точици.

Като цяло тези образувания са с диаметър около 675 км (да, когато става дума за Слънцето, това всъщност е малко). Освен това са с около 30 процента по-ярки от обкръжаващата ги плазма и се задържат за около 50 секунди, след което изчезват. Приблизително половината от тези точици остават изолирани в рамките на краткия си живот, докато останалите се разделят на две, сливат се с други или образуват експлозивни примки или струи.

След като съпоставят данните с тези, получени от обсерваторията „Солар дайнамикс“ на NASA (и които показват магнитното поле на Слънцето), учените установяват, че точките се появяват в цялото „полезрение“ на „Солар орбитър“, но са струпани предимно в по-магнитно активните региони (това важи в пълна сила за по-големите и по-ярките точки).

Впоследствие астрономите се опитват да открият какво точно предизвиква формирането на тези петънца. За тази цел те прибягват до помощта на софтуер, наречен Bifrost, който симулира магнитохидродинамките на слънчевата атмосфера.

Симулацията разкрива, че точиците вероятно се образуват в моментите, в които магнитните линии, появяващи се над слънчевата повърхност, се свързват повторно с тези, които потъват в нея. Тъй като този процес е отговорен за формирането на т.нар. примки, това би обяснило защо и самите точици съществуват за толкова кратки периоди от време.

Ярките петънца обаче възникват и в региони с хаотични магнитни полета, което означава, че те се образуват по повече от един начин. Според учените много вероятно е разпространението на магнитоакустичните вълни в слънчевата плазма да образува ударни вълни, които да образуват въпросните точици.

Мистерията обаче все още не е разплетена напълно. Точиците, заснети от „Солар орбитър“, не са единствените, които сме откривали по слънчевата повърхност. Освен това те са засичани и в различни дължини на вълната и в различни магнитни среди.

Изследването е публикувано в The Astrophysical Journal.

Източник: Science Alert