„Колко си сладичко, ще те изям“, „Моето бонбонче“, „Любимата ми буболечка“ - когато родителите гледат детето си, успяват да измислят не едно или две, а стотица нежни обръщения.
Кога е време да спрат и защо, разказва психоаналитикът Пол Паулу.
Външният вид на бебето е много различен от този на възрастния - големи очи, дебели бузки, закръглено телце. Тези външни признаци ни умиляват и ни карат всеотдайно да се грижим за мъниците - така работи нашата физиология.
Веднага щом видим някое малко същество (не е задължително да е дете, може да е кученце или коте), в мозъка се активизира специална система, която предизвиква желание да се грижим за него, да го прегърнем и милваме.
В същото време, колкото повече време родителите прекарват с детето, толкова по-привлекателно им изглежда то.
5 външни черти, с които бебето ни очарова:
- голяма (по отношение на тялото) кръгла глава;
- големи очи, разположени над средата на лицето;
- пълни бузки;
- голямо чело;
- пухкаво и меко на допир тяло.
Снимка: Getty Images
Нежните думи, които вземаме „назаем“ от животинския свят идват в съзнанието ни не случайно. Всички тези пухкави, мекички малки същества искат да бъдат галени, гушкани, притискани, защитени. Така детето се превръща в „котенце”, „пиленце“ и „зайче”, „буболечка“. А ако детето е „тигърче” или „лъвче” – това предизвиква подсъзнателно желание у него да е силно и борбено“, обяснява експертът.
Желанието да се избере „сладък“ прякор за детето е разбираемо: ние се стремим да си осигурим нещо приятно, предимно храна. Детето се възприема в този контекст като най-голямата и значима плячка. От друга страна, човешката психика на най-примитивно ниво ориентира вкусовите ни усещания към нещо сладко, сочно и с приятен външен вид. Затова в ежедневието, в търсене на приятни усещания, ние несъзнателно свързваме децата с приятна, атрактивна храна, обяснява психологът.
Кога прякорът може да навреди
Прякорът, колкото и да е миличък, може да навреди на растящо дете. Защо понякога умалителните прозвища звучат като подигравка. Например, често наричаме пълничко дете "бонбонче", "захарче", "поничка" , но в юношеството това може да го тласне към анорексия и други проблеми.
„Започвайки от 6-7-годишна възраст, детето се стреми да порасне, за бъде като възрастните и да бъде прието сред връстниците си. Наричайки го „бонбонче“ пред другите и най-вече пред приятелите му, вие подчертавате, че е все още мълко“, казва Паулус,
Психологът предупреждава: от тази възраст всякакви прякори и нежни обръщениа, които използвате в тесен семеен кръг, трябва да си „останат“ у дома.
В позната среда те могат да успокоят и да вдъхнат увереност. Но извън семейството са способни да унижат детето, обобщават специалисти от изданието Psy.
Мона Василева / Новите родители
