Къщата е голяма дори по днешните мерки на Лондон. В мазето има кухня, където се е трудел обслужващия персонал. При ремонат през 2012г. откриват дори системата за повикване на прислугата със звънчета, за която до тогава само са преполагали. Медните жици, с които са били свързани звънчетата, са стигали чак до спалините и трапезариите горе. Това е давало възможност на обслужващите едновременно да не стоят и миг безполезни в кухнята, бидейки и на постоянно разположение за нуждаещите се господари.
Поддържането на чиста кухня и дом се е считало за задължително, защото само чист дом може да произведе почтени хора. За целта са отглеждали дори живи таралежи, които да се справят с хлебарки и други дребни паразити. Такъв (препариран) таралеж има и в момента в приземния етаж.
Уредът, който виждате, е имал две основни цели. През цялата година е бил своеобразна полу-автоматична пералня: с огън под нея за поддържане на водата постоянно вряла и прислужница с прът над нея, за да върти дрехите. Един път в годината, по Коледа, всички дрехи се изваждали и в съда се сипвала сместа за Коледния пудинг – не-сладък траен сладкиш с важност за англичаните еквивалентна на новогодишната баница за българите. Именно за такъв пудинг става въпрос в „Коледна песен„.
Кухнята, където са приготвяли храната:
Трапезарията е направена интересно, с илюстрации в чиниите на хората, които са я ползвали. Не е чак интерактивна, както беше в абатството при Агата Кристи, но все пак е красиво и информативно:
Спалните са ползвани от самия Дикенс. Това например е брачното му ложе:
Отношенията със съпругата му били сложни. Имат десет деца, едното от които починало и поради тъгата на Катрин Чарлз намира легално и естествено извинение да се отърве от нея. По това време е било нормално да се приема за хистерия и да се лекува прекомерна тъга у жените – мъжете сякаш били имунизирани природно срещу подобни слабости. Всъшност Катрин не е страдала до степен на депресия, а дори да е било така един любящ съпруг би следвало да я подкрепи адекватно. Наместо това Чарлз намира в скръбта ѝ достатъчно основание, за да я отпрати от къщата и живота си. Семейните отношения са били сложни и свързани неминуемо с финансиране. Освен Чарлз, Катрин и десетте им деца, в къщата живели постоянно един от братята на Чарлз, баща му, както и две сестри на Катрин, плюс прислугата. След раздялата на двойката сестрите на Катрин, както и девет от децата, избират да останат с Чарлз. Само едно от децата си тръгва с Катрин. Самата тя оставя в наследство пръстен със змия на една от сестрите си, заради което дълго се спекулира. Злите езици говорят, че това е израз на истинските чувства на Катрин за предателството на сестра ѝ, но от друга страна във викторианско време бижута със змии са се подарявали като израз на вечност. Например Албърт е подарил на кралица Виктория подобен пръстен като израз на вечната им любов. Като заговорихме за тях, нека вметна, че жалейката на Виктория по Албърт била екстремна и траяла до самата ѝ смърт, но никой не обявил кралицата за душевно нередовна така, както Чарлз Дикенс нарочил Катрин след смъртта на дъщеря им Дора. Видно е, че нещата в живота имат тежест и според мястото на индивида в социалната стълбица. Разбира се, не откривам топлата вода с това заключение, само го подчертавам като факт.
Завещанието на Катрин и пръстена:
