Все повече доказателства се натрупват в подкрепа на твърдението, че всекидневният душ, който се е превърнал в задължителен ритуал за повечето от нас, не е особено здравословен навик.
Всекидневният душ, който помита всички микроорганизми от кожата ни, вреди на здравето, влошава телесния мирис и разрушава баланса на живота върху тялото.
За съжаление обаче нито едно научно изследване не е съумяло да намери отговор на простичкия въпрос „Колко често трябва да се къпем?“
Това, с което разполагаме обаче е нарастващият брой свидетелства, които показват, че сапунисания ни начин на живот, наред с други фактори, нарушава една сложна система, която науката тепърва предстои да разбере по-пълно: човешкия микробиом.
Микробиомът е сборът от бактерии и други микроби, живеещи в и върху тялото ни. Известно ни е, че тези малки чужди същества са важни за здравето ни. Без тях имунната ни система, храносмилането и дори сърцето ще загубят функциите си или ще се сринат напълно. Според учените науката в момента е изследвала само малка част от ролята, която микробиомът играе в живота ни.
В най-общ план, ясно е, че животът на закрито, урбанизиран и стерилизиран „западен“ начин на живот оставя хората с по-малко сложен и стабилен микробиом.
Изследване на хората от селото Яномами в амазонските гори, които не са имали „никакъв предишен документиран контакт със западни хора“ открива, че тяхната кожа, уста и изпражнения съдържат най-богатия сбор от бактерии в сравнение с всяка човешка популация, изследвана досега – сбор, който съдържа бактерии, резистентни на антибиотици, при липсата на какъвто и да било известен контакт с антибиотици.
Известно е, че душът с шампоан и сапун оголва кожата от голяма част от микробното ѝ съдържание, както и необходимите масла – които козметичната индустрия впоследствие се стреми да замести с балсами и овлажнители.
Има достатъчно основателни причини да се смята, че често срещаните кожни заболявания от типа на акнето произтичат от нарушение на нормалния микробиом.
А какво правим с миризмата?
Една от причините за липсата на достатъчно изследвания по темата „Колкото често да се къпем?“ е това, че е трудно да убедиш голям брой от хора да се лишат от къпане за дълъг период от време, за да се направи надеждно контролирано проучване. Публикуваните изследвания разчитат основно на сбор от данни, получени от индивидуални експерименти, които различни хора са правили със себе си.Техните свидетелства отговарят на най-важния въпрос, свързан с намаляването на душовете – какво правим с миризмата?
