Къпем ли се твърде често?

19 януари 2017 г., 10:37
6602

VGstockstudio / Shutterstock 

Все повече доказателства се натрупват в подкрепа на твърдението, че всекидневният душ, който се е превърнал в задължителен ритуал за повечето от нас, не е особено здравословен навик. 

Всекидневният душ, който помита всички микроорганизми от кожата ни, вреди на здравето, влошава телесния мирис и разрушава баланса на живота върху тялото.

За съжаление обаче нито едно научно изследване не е съумяло да намери отговор на простичкия въпрос „Колко често трябва да се къпем?“

Това, с което разполагаме обаче е нарастващият брой свидетелства, които показват, че сапунисания ни начин на живот, наред с други фактори, нарушава една сложна система, която науката тепърва предстои да разбере по-пълно: човешкия микробиом. 

Микробиомът е сборът от бактерии и други микроби, живеещи в и върху тялото ни. Известно ни е, че тези малки чужди същества са важни за здравето ни. Без тях имунната ни система, храносмилането и дори сърцето ще загубят функциите си или ще се сринат напълно. Според учените науката в момента е изследвала само малка част от ролята, която микробиомът играе в живота ни.

В най-общ план, ясно е, че животът на закрито, урбанизиран и стерилизиран „западен“ начин на живот оставя хората с по-малко сложен и стабилен микробиом. 

Изследване на хората от селото Яномами в амазонските гори, които не са имали „никакъв предишен документиран контакт със западни хора“ открива, че тяхната кожа, уста и изпражнения съдържат най-богатия сбор от бактерии в сравнение с всяка човешка популация, изследвана досега – сбор, който съдържа бактерии, резистентни на антибиотици, при липсата на какъвто и да било известен контакт с антибиотици. 

Известно е, че душът с шампоан и сапун оголва кожата от голяма част от микробното ѝ съдържание, както и необходимите масла – които козметичната индустрия впоследствие се стреми да замести с балсами и овлажнители. 

Има достатъчно основателни причини да се смята, че често срещаните кожни заболявания от типа на акнето произтичат от нарушение на нормалния микробиом.

А какво правим с миризмата?

Една от причините за липсата на достатъчно изследвания по темата „Колкото често да се къпем?“ е това, че е трудно да убедиш голям брой от хора да се лишат от къпане за дълъг период от време, за да се направи надеждно контролирано проучване. Публикуваните изследвания разчитат основно на сбор от данни, получени от индивидуални експерименти, които различни хора са правили със себе си.Техните свидетелства отговарят на най-важния въпрос, свързан с намаляването на душовете – какво правим с миризмата?

Проблемът е, че някои от бактериите, които съставляват нашия микробиом отделят вещества с неприятна миризма – и ако спрем да ги отмиваме, положението може да стане твърде неприятно. 

И все пак, експериментаторите твърдят, че проблемът съществува само защото микробиомът е вече нарушен и нещата се оправят, когато се възстанови. Най-яркият пример е Джеймс Хамлин, автор в The Atlantic, който през юни 2016 публикува статия, в която описва експеримента си.

„В началото бях мазен, миризлив звяр“ - пише той. Но когато тялото свикне с новото положение, новият пренастроен микробиом мирише много по-добре. „В моментите, в които преди може да съм миришел зле, например в края на деня или след тренировка, сега просто не е така“ – казва той.

Макар че не е напълно ясно дали хора като Хамлин сега са по-здрави от другите (което е достатъчно размито понятие) определено няма основание да мислим, че са по-малко здрави. И както самите те свидетелстват, пестят доста време, вода и пари всяка сутрин. Но ако решите да разредите душовете, или, подобно на описаните експерименти, напълно да се откажете от тях, ще трябва за известно време да ограничите социалния живот. 

Тъкмо тук е въпросът: едно е да знаеш, че всекидневното миене със сапун, шампоан и третиране с разнообразни козметични продукти не е полезно, друго е да си готов да миришеш ужасно, докато биомът ти се нормализира. 

Източник: IFLSience

Коментари