Не можем да принудим никого да ни се довери, но поне можем донякъде да го улесним - чрез думите и постъпките си. В наш плюс е, когато хората ни смятат за благонадеждни и достойни за доверие – това означава, че няма да ни възприемат толкова критично, по-често ще ни приписват добри намерения и ще са по-откровени с нас. Най-добрият начин да вдъхваме доверие у околните е да бъдем обективни. За целта е нужно да говорим и постъпваме по определен начин – да спазваме обещанията си, да изслушваме и да се отзоваваме, когато имат нужда от нас. Ето кои 5 изречения най-вече ни правят достойни за доверие:
1.„Не те разбрах, какво имаш предвид?“
Сигурно е много приятно, когато отсрещният веднага разбира какво искаме да кажем и не е нужно да ни задава уточняващи въпроси. Но този сценарий не е особено реалистичен – и повечето хора го знаят или поне го подозират. Недоразуменията са част от комуникацията. Всички имаме своето обкръжение, среда, опит, мотивация, мисли и затова е невъзможно винаги безпроблемно да приемаме гледната точка на другите, без да се налага да ги помолим да се изразят по-ясно, за да схванем мисълта им. Признавайки това, демонстрираме не само честност, но и интерес, внимание и уважение.
2. „Аз не виждам нещата така“
На повечето хора им е по-лесно да се съгласяват с другите, вместо да им противоречат. И повечето от нас предпочитат одобрението пред възражението. Но само малцина вярват, че някой може постоянно да е на тяхното мнение. И с право. Разбираемо е двама души да гледат на света от различна перспектива и понякога възгледите им да се различават. Именно това прави общуването толкова вълнуващо и обогатяващо. По този начин можем да уеднаквяваме или променяме светогледа си, да го подлагаме на съмнение и разширяваме. Ето защо уважаваме повече личностите, които ни противоречат – стига да не го правят постоянно или от любов към спора. По правило тези индивиди вдъхват повече доверие от онези, които привидно се съгласяват с всичко, казано от нас.
3. „Не знам“
Никой не може да знае всичко. Въпреки това мнозина се срамуват, когато не знаят нещо, и се опитват доколкото е възможно да прикрият липсата си на знания, за да изглеждат по-компетентни и надеждни. Но по този начин рискуват да бъдат разобличени и да се представят в по- неблагоприятна светлина, отколкото ако са били честни. Ценим повече хората, които съзнават собствените си граници и не ги крият. Обикновено човек, който признава незнанието си, вдъхва по-голямо доверие от онзи, който се преструва, че знае всичко.
4. „Без коментар“
Желанието да ни приемат и приобщят понякога може да ни подведе да се изкажем по теми, по които всъщност предпочитаме да се въздържим от мнение. Например политика. Или клюки. Точно сплетните могат да създадат у нас лъжливото усещане, че изграждаме специална връзка и доверие с човека, с когото говорим. Но ако отношенията ни са само повърхностни, откъде да знае този човек, че утре няма да злословим и за него? Който поставя ясни граници, отстоява ценностите си и се въздържа от коментар по деликатни теми, обикновено вдъхва повече доверие от хората, които имат мнение за всичко.
5. „Какво мислиш за това“?
Повечето хора инстинктивно отразяват начина, по който ги посрещат другите. Когато някой ни напада и ни крещи, сме по-склонни да му отвърнем с грубост, отколкото ако ни говори любезно и ни предлага шоколад! Подобен е случаят, когато питаме някого за гледната точка или преценката му. С това му сигнализираме, че го смятаме за разумен и стойностен и го приемаме за компетентен и благонадежден. Удостояваме го с доверие и той неволно ни отвръща със същото. Приписва ни интелигентност и добър усет за хора. В крайна сметка сме му показали, че ни интересува какво мисли.
Източник: hackspirit.com
