Къде си забравих мечтите
Кой каза, че няма Господ?
В онзи момент Господ беше човекът, който ми говореше.
Кой каза, че не му се живее?
Кой си забрави мечтите?
8 септември беше първият ден от остатъка от живота ми!
Бях забравила колко налудничави мечти имах...до момента, в който възможността някога да ги сбъдна не започна да ми се изплъзва между пръстите....
Бях забравила колко е приятно да вали и да се радвам на дъжда. В оня ден единствено дъждът, който ме мокреше, ме караше да чувствам, че съм жива.
Бях забравила, че животът не е работа. Животът е за живеене.
Щастието е относително понятие.
Мислех, че съм нещастна. До онзи момент. Разбрах, че не само съм щастливка, а и съм голяма късметлийка.
Радвайте се.
Колкото и да е тривиално - радвайте се на живота. Оставете времето.
Какво означава, че нямате време?
Кой може да каже колко време има?
Скъсайте оковите!
Живейте!
Днес е точният ден!
Сега е точният момент!
Защото Вчера е минало, Утре е Бъдеще, а ДНЕС Е ПОДАРЪК!
Автор: София Иванова; източник: Gnezdoto













