Редица практики за здрава психика, дори цялата наука за осъзнатостта, са изградени върху препоръката да прекарваме възможно най-много време „тук и сега“, в „настоящия момент“. Невроученият д-р Каролайн Лийф обяснява защо мозъкът ни всъщност изобщо не е пригоден за това. Мнозина от нас често са някъде другаде в мислите си – или в миналото, или в бъдещето. Може би се разкайваме за малката разправия, която сме имали вчера с партньора си, или се ядосваме, че не сме успели да проведем по-добре презентацията си сутринта в службата. Или се притесняваме за предстоящия преглед при лекаря на следващия ден. Така или иначе, в този момент мислите не ни помагат, понеже нито можем да променим миналото, нито да знаем наистина какво ще ни съобщи лекарят. Следователно хабим излишна енергия, като си блъскаме главата с тези неща. Но да изключим с едно натискане на копчето е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Защото не е толкова просто напълно съзнателно да присъстваме единствено в настоящия момент. И за това си има причина, ако питате д-р Каролайн Лийф.
Какво може и какво не може нашият мозък
Ученият обяснява, че строго погледнато за човешкия мозък е невъзможно да пребивава в „тук и сега“. Прекарваме половината до три четвърти от деня си в това мислите ни да блуждаят между минало, настояще и бъдеще, смята д-р Лийф. Този процес на мислено пътуване във времето се осъществява постоянно и духът ни не може да се задържи дълго на едно място. Това не означава, че няма да ни се отрази добре, ако опитаме, защото „ще ни успокои за няколко секунди“. След това обаче духът отново започва да странства между трите времеви равнини. „Да живеем в настоящия момент е само част от процеса“, твърди Каролайн Лийф.
Нов подход към осъзнатостта
Упражненията за осъзнатост са много благотворни, но си имат своите граници. Според невроучения „съзнателното усилие да се задържим тук и сега за няколко мига е добра практика за възпитание на духа. Но не е начин да се справим с хаоса, царящ в ума“. Вместо това тя препоръчва да приемем миналото и бъдещето, както и блуждаенето на мислите в тях като част от цялото. Вместо да се ядосваме, че отново не ни се е удало да се задържим в настоящето за повече от няколко секунди, може да се опитаме да разсъждаваме защо ни връхлитат точно тези мисли за миналото и бъдещето. Навярно разправията с партньора предния ден ни е разстроила повече, отколкото си признаваме. Или се страхуваме от лекарския преглед повече, отколкото допускаме съзнателно. Според д-р Лийф си струва да си направим съответните изводи и да помислим какво можем да променим, за да не ни натоварват толкова силно тези теми занапред.
