Ставам в 9.00 ч. Или поне се опитвам да стана. При мен винаги е много трудно. След години мъка и чудене на кого съм се метнала, установих, че баща ми е бил същият дремльо като мен.
Лек грим, прическа що-годе прилична, униформа и кафе от машината пред блока.

Денят е един от първите есенни. Леко вали, има мъгла и аз съм в кофти настроение. Обаче знам, че ще се оправи, защото чакам да видя приятел, който не съм виждала от месеци.

Часовете се нижат, а в офиса всичко е абсолютно нормално.

В 3 часа излизам от офиса, за да ида до границата и да взема другарчето ми от училище. Качвам се в колата, усилвам музиката и се дразня, че не мога да да си сваля прозореца и да си извадя ръката. Детска му работа, но пък винаги ми е доставяла удоволствие!

Карам сравнително бавно, защото вали. В един момент колата поднася. Овладявам я и намалявам скоростта. Продължавам към заветната точка.

Пълно е с дървета около пътя и аз се чувствам като в реклама на скъпа марка кола. Липсва само хубавото време и скъпата кола. Ама не ми пукаше!

Изскача зайче! Набивам спирачки. Колата пак поднася и аз вече псувам на глас. Яд ме е - не ям заешко, не ме разбирайте погрешно. Яд ме е, че зайчето може и да не оцелее другия път.

Намалявам още скоростта, защото съм се уплашила достатъчно!

След 1 км колата отново поднася. Пързулва се към банкета вляво от платното. Аз съм ужасена! Всъщност ужасена не е точната дума... Исках гадната кола да влезе отново в правия път. Инстинктивно завъртам волана в обратна посока.... животът ми също се завъртя.

Секунда.

Живее ми се!

Боже, нямате представа какво желание имах за живот. Исках да дишам. Исках да видя мама, тате и сестра ми. Исках да празнувам имен ден. Да вдигна луд купон и да пусна November rain до дупка в 3ч. през нощта. Исках да си купя онази къса рокля, която постоянно зяпам в един сайт. И да я нося, нищо, че краката ми са клечки. Исках да си направя хиляди снимки усмихната независимо, че нямам хубава усмивка. Исках толкова много неща, а усещах как няма да ми остане време за едно "Обичам ви" и "Извинявайте".

Секунда.

Колата ще се удари.

Това е онзи момент, в който осъзнаваш ,че лошото се случва. Не Ще се случи. То се случва. Сега. Точно в тази секунда. И на теб. Обаче на мен ми се живее. Аз си искам живота. Не съм направила и половината от нещата, за които мечтая.