Денисованците – непознатите прадеди

20 октомври 2019 г., 09:04
6521

Съвременният човек се е сблъскал с мистериозен „трети вид” по време на нашествието си в Евразия

Снимка: Africa Studio / Shutterstock

Една малка детска костица, погребана дълбоко в далечната Денисовска пещера в Сибир, разгърна подобно на капсула на времето цяла глава от историята на онази древна епоха, когато сред капризите на природата и междуплеменните борби за оцеляване се формира модерният човек.

Преди 40 000 години, на границата между средната и късната старокаменна епоха, една истинска революция променя света завинаги. Хомо сапиенс завладява Европа и започва да оставя своята следа. Най-ранните образци на изкуство се появяват в пещерите в югозападната част на континента заедно с първите масови и сложни оръдия на труда, първите бижута и церемониални погребения. Какво се е случило така внезапно след стотици години на бавна, мъчителна еволюция? Според антрополога Ричард Клайн внезапна и мащабна промяна в гените преди около 50 хил. години е сложила

началото на така наречената „човешка революция”, когато нашите предци са започнали да мислят и общуват по начина, по който го правим ние днес. Тогава са започнали да измират – вероятно в резултат на истински междувидови войни - „конкурентите” на хомо сапиенс – неандерталците, за да оставят модерния човек единствен господар на света.

Причините за тази внезапна от еволюционна гледна точка промяна все още не са ясни. Дали нуждата от оцеляване по време на тежките ледникови периоди, сковавали света през онази епоха, не е накарала дедите ни да развият способности, от които не са имали нужда по-рано? Или срещата с други архаични видове хора като неандерталците е подействала като катализатор за развиване на конкурентоспособни умения? Науката тепърва ще отговори на тези въпроси.

Преди 40 хиляди години обаче в Евразия се е получила ситуация, уникална за цялата история на човечеството – ние не сме били сами.

Заедно с нас са живели и други прахора,

които постепенно изчезнали от лицето на Земята, но оставили своя отпечатък в архивите на нашите гени.

Всички знаем кои са неандерталците – клонка от рода Homo, които обитавали Европа в периода 600 000 - 30 000 г. пр.н.е. Последните проучвания показаха, че те не са ни били толкова чужди, колкото се смяташе – след секвенирането на неандерталския геном стана ясно, че ранните хора са се смесвали със своите братовчеди, което е оставило следи в нашите хромозоми. Тазгодишно проучване на Монреалския университет показа, че част от ДНК в Х хромозомата на всички хора днес, с изключение на тези, родени в Африка, ни е наследство от дядото неандерталец.

Оказва се обаче, че някои от нас носят в кръвта си наследство от още един, непознат досега прародител. Всъщност по това време в Евразия е имало... и други. И тук стигаме до малката сибирска костица.

През 2008 г. руски археолози от Новосибирския институт по археология и етнология откриват в Денисовската пещера в планината Алтай фрагмент от пръст на малко момиче от неизвестен досега човешки вид. В пещерата са намерени предмети, между които и една гривна, които са датирани с въглероден анализ до 41 000 г. пр.н.е. Учени от института „Макс Планк” в Лайпциг секвенират ДНК от образеца, която е оцеляла необичайно добре заради студения климат в Сибир. Анализът показва, че

костта е от същество, което е имало общ прадядо с неандерталците и съвременния човек

преди около един милион години. То обаче не произхожда от никой познат досега вид.

Две години по-късно, през 2010 г., шведски учени от университета в Упсала откриват зъб, чиято митохондриална ДНК показва, че е принадлежал на същество от същия вид, живяло обаче 7500 години по-рано. Последното засега парченце от пъзела се появява през 2011 г., когато, отново в Денисовската пещера, е открита кост от стъпалото на друг представител на неизвестните древни хора.

Учените наричат „третия вид” денисованци по името на сибирската пещера. „Някога в Европа са еволюирали два особени подвида на ранния човек – обяснява професор Сванте Паабо от „Макс Планк”. – Единият е бил западняк – това бил неандерталецът, а другият се е развивал основно на изток – и това е бил денисованецът.”

Проучването на особената ДНК на денисованците доведе до смайващо откритие – те също са се влюбвали в представители на нашите прадеди от рода хомо сапиенс сапиенс. Смесването на двата вида е оставило своето наследство и до днес – оказва се, че

между 4% и 6% от ДНК на хората, населяващи Меланезийския регион

на север и североизток от Австралия, е изключително денисованска.

Размножаването на „третия вид” толкова на юг показва, че денисованците са били разселени из цяла Евразия, смята Дейвид Райх от Харвардската школа по медицина. Срещата между тях и модерния човек обаче вероятно е била кратка – по това време нашите предци са мигрирали бързо през Югоизточна Азия към Европа и по пътя са срещнали – а може би даже са изтребили – някаква част от денисованците. „Възможно е и само 50 денисованци да са имали сексуален контакт с представителите на съвременните хора – дори това би било достатъчно, за да остави тези 5% гени, които виждаме днес”, заяви проф. Крис Стрингър от Музея за естествена история в Лондон.

Откриването на денисованците показва още, че Европа и Азия са били населени не на една, а на поне две миграционни вълни – първата е поставила началото на аборигенското население на Югоизточна Азия и Океания и точно там нашите прадеди са се срещнали с денисованците. Липсата на техни гени в други региони на Евразия показва, че те са били населени по-късно, от втора миграционна вълна, когато денисованците вече не са съществували.

Изчезването на денисованците подозрително

съвпада с периода на рязко отмиране на неандерталците

в този регион. Според учените причината е именно в резкия възход на интелигентността и популацията на съвременния човек. Много вероятно е в борбата за надмощие и територия нашите прадеди просто да са изличили тези прахора от лицето на земята. Останали най-сетне сами, вече нищо не е пречело на Homo sapiens sapiens да граби с пълни шепи от благата на плодородната Евразия и да развива културата си до висотите, които е достигнала днес. И все пак споменът за не така амбициозните ни прадеди остава. Тяхната ДНК, която още живее в много от нас, значително е спомогнала за

заздравяването на имунната ни система и за оцеляването ни

в условия, различни от тези на родната Африка, където са се захванали корените на човешкото родословно дърво. Предполага се, че част от гените на денисованците са помогнали на новите заселници в Европа да се преборят с болести като маларията и множество непознати за тях бактерии и вируси. Фактът, че „третият вид” е бил толкова разпространен по целия азиатски континент, показва, че прахората са били изключително жилави и адаптивни. И макар че борбата за оцеляване и надмощие е сложила край на тяхното царуване, денисованците все пак остават една реална глава от човешката история, която тепърва предстои да бъде прочетена.

„Изумително е, че виждаме доказателства за съществуването на тези древни хора рамо до рамо с нас – казва професор Паабо. – Едва през последните няколко десетки хиляди години ние сме останали сами на тази планета. Човекът вече няма близки роднини.” Но той все пак попълни семейния си албум с още една снимка.

Автор: Елена Панова

Коментари