Светлата кожа, както и физиологичната способност организмът да преработва кравето мляко се е появила у европейците сравнително неотдавна, установиха американски антрополози. Преди 8 хил. години, повечето жители на Европа все още са били тъмнокожи, съобщава Science News като се позовава на доклад, представен на 84-та конференция на Асоциацията по физическа антропология в САЩ.

Учените се заели да изследват гените, преживели най-голям естествен подбор за последните пет години. Сравнявайки гените на древни и съвременни европейци, екипът изследователи от Харвард определил пет „рекордьора" като сред тях се оказали гени, свързани с цвета на кожата и храненето.

Учените открили три гена, определящи светлия цвят на кожата и разкодирали сложната история на проявлението им. Според кратката й версия първите анатомически съвременни хора, пристигнали от Африка преди 40 хил. години, имали тъмна кожа, по-полезна за топлите географски ширини. Но и преди 8500 години, ловците-търсачи, живеещи на територията на съвременна Испания, Люксембург и Унгария, все още били тъмнокожи. В техните ДНК анализи не са открити гените SLC24A5 и SLC45A2, определящи депигментацията на кожата.

Преломът настъпва в Северна Европа, където слънчевата светлина е малко. В проби от европейци, населяваи тези райони преди 7700 години са установени не само въпросните SLC24A5 и SLC45A2, но и трети геном (HERC2/OCA2), който е свързан със сините очи и, най-вероятно, със светлата кожа и коса. За него свидетелстват кости на семейства на ловци-търсачи, открити в Южна Швеция.

Окончателно светлата кожа в Европа се настанила с неолитните земеделци от Близкия Изток – смесвайки се с местните жители, те разнесли гена SLC24A5 в Централна и Южна Европа.

Далеч по-късно от светлата кожа, някъде преди около 4300 г. у европейците се формирал и ген, позволяващ на организма да преработва и усвоява хранителните вещества от кравето мляко, доказали още антрополозите. Обяснението защо именно гените на светлата кожа и за преработването на кравето мляко са преминали най-успешно естествения подбор най-вероятно е в необходимостта максимално да се увеличи производството на жизненоважния витамин  D, смята палеоантропологът Нина Яблонски от Университета в щата Пенсилвания.

Обитателите на северните географски ширини получават прекалено малко ултравиолетови лъчи, от което страда здравината на костите. И на този проблем природата е намерила две генетични решения: бяла кожа, позволяваща много по-ефективно да се поглъща ултравиолетовата светлина и поносимост към лактозата, което помага да се набавя витамин D от млякото и млечните продукти, добавя тя.

Удивително гениална е природата!

Източник: Мениджър Нюз