Асен Баликси и ескимосите

Асен Баликси е роден през 1929 г. в Истанбул, Турция, като Асен Николов. Името Балъкчъ (от тур. -  “търговец на риба”, тъй като семейството му се препитавало с рибна търговия) властите му дават по повод постъпването му в армията, което така и не става. Малко след това заминава да следва социални науки в Женева, а оттам за Канада. Баликси завършва доктoрантура в Колумбийския университет в Ню Йорк, където посещава лекциите на Маргарет Мийд (едно от водещите имена в културната антропология и до днес).

Работата му като етнограф го отвежда освен при ескимосите нетсилик, при канадските индианци, при враждебните данакил в Етиопия, в Североизточен Афганистан и народа пущуни, при ескимосите сиреники в Източен Сибир, в бившето кралство Сиким в Хималаите и, разбира се, на Балканите. Следствия от това са филмите “Синовете на Хаджи Омар” (1978), „Хроника на Сиреники в Сибир” (1989), “Помашки портрети” (1998), “Мюсюлмански лабиринти” (2003), “Месец от живота на Евтим Д.” (2003), последните три от които заснети в България.

Професор Баликси има множество публикации в редица авторитетни издания за антропология. Дълги години (1986-1993) той е редактор на списанията Visual Anthropology и CVA Review. От 1983 до 1993 г. е председател на Комисията по визуална антропология (CVA) в САЩ.

***

Всичко може да ти грабне окото, когато прекрачиш прага на уютния кабинет. Той е разположен в апартамента на професор Асен Баликси във все още приветливия столичен квартал Лозенец.

Десетки томове книги изпълват лавиците, специализираните издания по визуална антропология са навсякъде, а филмотеката от ленти, касети и дискове е зад вратата. На бюрото пред нас лежи стар касетофон. Късното есенно слънце вече преваля над отсрещните покриви, докато млада тибетка в традиционно облекло ни наблюдава от една снимка.

Професор Баликси е водеща фигура във визуалната антропология в света повече от четиридесет години. Търсим го, за да разкаже за началото на своята работа, дни след участието му в първия Фестивал на етнографския и антропологичен филм в София, където филмите му бяха специален акцент от програмата.

“Решението да се занимавам с визуална антропология не дойде от мен,

обстоятелствата го наложиха”, започва своя разказ професорът. Като току-що постъпил етнограф към Канадския национален музей в Отава Баликси започва дългогодишната си работа върху бита на ескимосите през лятото на 1957 г. Със събрания материал от няколко свои експедиции в суровия Север той написва и защитава успешно дисертация в Колумбийския университет в Ню Йорк.

Почти веднага е поканен да участва в годишния конгрес на Американското антропологическо сдружение, където съдбата му поднася изненада.

В стаята под вратата е оставено съобщение

от Дъглас Оливър, директор на департамента по антропология в Харвардския университет, който държи да се срещне с младия учен.