Някакви стъпки се влачеха по коридора, но той не вдигна глава. Беше се свил в леглото така, както детето се свива в утробата, преди да се роди, за да види света - може би с притеснение от непознатата светлина, а може би в дълбок унес от мястото си на прашинка във Вселената, която ще изплува от нищото, за да понесе в плът и дух познанието на света. В болничната стая лежаха още 10-ина като него, но той беше сам. Откъснат сякаш от всичко наоколо, крехък в безпомощната си поза и могъщ с онова, което притежаваше. 

За да овладее човек Космоса,

да проникне в него и да погледне отгоре, за да помогне на Земята, трябва вероятно да е разбрал всичко за нея. И за онази малка страна като една човешка длан, която го е родила, която винаги е бременна с таланти и която заслужава повече от това, което има.

Когато през 2001 г. акад. Димитър Мишев стана десетият учен в света и първият от бившите социалистически страни, удостоен с наградата на Международната академия по астронавтика "за съществени и дълготрайни приноси в развитието на космическите науки", той занесе грамотата в Централната лаборатория по слънчево-земни въздействия при БАН - неговата лаборатория, която създаде и ръководи, и заяви, че е дал своя малък принос за славата на България: "Приемам тази изключително висока награда и като заслужена оценка за постиженията и приносите на българските учени, включително на тези, които работят в областта на изследването и използването на космическото пространство. Моите успехи в науката (ако приемем, че имам такива) са свързани със съвместната работа с моите сътрудници, докторанти, колеги от страната и чужбина".

Така Димитър Мишев се нареди

до други "малки" приноси на учени като акад. Георги Наджаков, акад. Дончо Костов, акад. Ангел Балевски или акад. Ростислав Каишев, които карат света да говори за таланта на българите. По това време обаче страната на българите вече бе затънала в "прехода" дотолкова, че благоговееше пред чуждия "милениум" и слабо се интересуваше от своите таланти.

През 2002 г. Димитър Мишев стана първият лауреат на току-що учредената награда на просветното министерство "За особен принос в науката". Когато му връчиха наградата, той заяви: "Имах възможността да чиракувам и да работя със световноизвестни български и чуждестранни учени и специалисти. Съвместната работа с тях ме научи, че трябва да се познават и признават истинските постижения на другите, трябва да бъдеш изцяло отдаден на своята работа и безкрайно честен". Тогава един журналист написа:

"Това събитие мина почти незабелязано

от широката родна публика" за разлика от екзалтираните конкурси тип "Най-страстна целувка" и "Мис мокра фланелка".

А когато през 2003 г. Димитър Мишев - вече посмъртно, получи медала "М.В. Келдиш" на Федерацията по космонавтика на Русия за заслуги в развитието на космонавтиката, на това не обърна внимание дори "тясната родна публика". България наистина ражда таланти, но май че не ги заслужава. И със сигурност оставя света да ги цени повече от нея.