Димитър Мишев: Космическият академик на България

20 ноември 2018 г., 16:25
416

Димитър Мишев бе научен ръководител на програмите на полетите на Георги Иванов и Александър Александров, създаде уредите и системите за цветна телевизия у нас и бе най-добрият музикант сред учените. Снимка: Shutterstock

Някакви стъпки се влачеха по коридора, но той не вдигна глава. Беше се свил в леглото така, както детето се свива в утробата, преди да се роди, за да види света - може би с притеснение от непознатата светлина, а може би в дълбок унес от мястото си на прашинка във Вселената, която ще изплува от нищото, за да понесе в плът и дух познанието на света. В болничната стая лежаха още 10-ина като него, но той беше сам. Откъснат сякаш от всичко наоколо, крехък в безпомощната си поза и могъщ с онова, което притежаваше. 

За да овладее човек Космоса,

да проникне в него и да погледне отгоре, за да помогне на Земята, трябва вероятно да е разбрал всичко за нея. И за онази малка страна като една човешка длан, която го е родила, която винаги е бременна с таланти и която заслужава повече от това, което има.

Когато през 2001 г. акад. Димитър Мишев стана десетият учен в света и първият от бившите социалистически страни, удостоен с наградата на Международната академия по астронавтика "за съществени и дълготрайни приноси в развитието на космическите науки", той занесе грамотата в Централната лаборатория по слънчево-земни въздействия при БАН - неговата лаборатория, която създаде и ръководи, и заяви, че е дал своя малък принос за славата на България: "Приемам тази изключително висока награда и като заслужена оценка за постиженията и приносите на българските учени, включително на тези, които работят в областта на изследването и използването на космическото пространство. Моите успехи в науката (ако приемем, че имам такива) са свързани със съвместната работа с моите сътрудници, докторанти, колеги от страната и чужбина".

Така Димитър Мишев се нареди

до други "малки" приноси на учени като акад. Георги Наджаков, акад. Дончо Костов, акад. Ангел Балевски или акад. Ростислав Каишев, които карат света да говори за таланта на българите. По това време обаче страната на българите вече бе затънала в "прехода" дотолкова, че благоговееше пред чуждия "милениум" и слабо се интересуваше от своите таланти.

През 2002 г. Димитър Мишев стана първият лауреат на току-що учредената награда на просветното министерство "За особен принос в науката". Когато му връчиха наградата, той заяви: "Имах възможността да чиракувам и да работя със световноизвестни български и чуждестранни учени и специалисти. Съвместната работа с тях ме научи, че трябва да се познават и признават истинските постижения на другите, трябва да бъдеш изцяло отдаден на своята работа и безкрайно честен". Тогава един журналист написа:

"Това събитие мина почти незабелязано

от широката родна публика" за разлика от екзалтираните конкурси тип "Най-страстна целувка" и "Мис мокра фланелка".

А когато през 2003 г. Димитър Мишев - вече посмъртно, получи медала "М.В. Келдиш" на Федерацията по космонавтика на Русия за заслуги в развитието на космонавтиката, на това не обърна внимание дори "тясната родна публика". България наистина ражда таланти, но май че не ги заслужава. И със сигурност оставя света да ги цени повече от нея.

Акад. Димитър Мишев е от онези български учени, които

стоят на върха, но не умеят да се провикват,

хвалейки себе си оттам. Той даде на страната си близо 45 години изобретателска, конструкторска, научна и преподавателска дейност, създаде цели области в българската икономика.

Създател е на уредите и системите за цветна телевизия

в България. Създател и ръководител над три десетилетия на дистанционните изследвания на Земята от Космоса и на видеоспектрометричните апаратури за тях.

Всеки българин знае имената на космонавтите Георги Иванов и Александър Александров, но малцина се сещат, че престижът на България като 18. космическа държава и 6. със свой космонавт навремето не се роди от нищото. Роди се с усилията на българските учени, с научните програми, с които те защитиха полета на двама космонавти, след като са участвали в изследването на Космоса от първите сигнали на първия изкуствен спътник на Земята.

Един от тези учени бе акад. Димитър Мишев. Той бе научен ръководител на част от проектите за

полета на Георги Иванов

и на научната програма за полета на Александър Александров; ръководител на научните проекти за спътника "България 1300-ІІ" и за мисията "Фобос"; главен конструктор на космическия комплекс "Фрегат" и на уникалните за времето си космически видеосистеми "Спектър 15" и "Спектър 256", работили на станцията "Мир".

Защо са уникални? Ами защото, когато се появи "Спектър" за наблюдение и изследване на земната повърхност с разделителна способност на 256 канала, американските аналози бяха стигнали едва до 150 канала. А когато през 1989 г. космическата сонда "Фобос" летя към Марс,

българската видеосистема успя да направи единствената снимка на спътника на Марс Фобос.

Тя се появи тогава на корицата на престижното списание "Нейчър" и до ден днешен обикаля научните издания по света, колчем стане дума за Червената планета.

Пионерните изследвания, с които акад. Мишев се занимаваше, му отваряха вратите на научните лаборатории по целия свят - от Япония до САЩ. Той бе член на три международни академии и на множество водещи международни научни организации.

Автор на над 400 научни публикации, на 40 книги и на 66 изобретения и патенти.

Единственият учен, вписан три пъти в Златната книга на изобретателите в България.

Когато един учен никога не изтъква себе си, когато винаги говори за колектива си и казва "ние" вместо "аз", когато е пословично етичен, той е голям. Отворете две от книгите му - те са уникални: "Телевизията в България" и "Космическите изследвания в България" (издадена след неговата кончина). Това са документални повести, включващи стотици записки и документи, факти и деликатни коментари, събирани от акад. Мишев прецизно в течение на години, ден след ден. Историята на българската телевизия и на българското присъствие в Космоса, история на върхови научни постижения в битието на страната ни. На фона и на научните му занимания човек си задава въпроса възможно ли е в онези денонощия, които му бяха отпуснати от съдбата, да се вмести толкова много съзидание, труд и постижения!

Ако в нашето съвремие все още има енциклопедисти,

акад. Мишев е един от тях. Той обичаше България и познаваше историята и културата й, както малцина ги познават.

Казват, че Димитър Мишев е най-добрият музикант сред учените. В родния Ловеч е учил в класната стая, където Панайот Пипков е композирал химна "Върви, народе възродени" и вероятно е закърмен с музиката.

От трети клас е свирел на цигулка,

като студент се прехранвал с нея вечер със стари градски песни и оперни увертюри в ресторантски оркестър, слушал е лекции на Панчо Владигеров и Парашкев Хаджиев. А преподавателят по рисуване пък искал да го прави художник. Но той станал радиоинженер. Инженер, който до последния си ден в свободна минута вадеше невероятната си колекция от грамофонни плочи и за отмора слушаше Паганини, Бетовен, Вивалди. А на първи януари всяка година си имаше желязна традиция - задължително слушаше новогодишния концерт на Виенската филхармония. Щраус.

До началото на 2012 г. 

Централната лаборатория по слънчево-земни въздействия при БАН носеше името "Акад. Димитър Мишев". Името на "космическия академик", който мечтаеше "един ден на науката у нас и на тези, които се занимават с нея, да бъде отделяно необходимото внимание, стимулиране и финансиране". Уви, мечтата се оказа по-недостижима от далечния Космос.

Притисната от безпаричие, подложена на истинско гонение от властта, в разгара на кризата БАН предприе реформа. Лабораторията за слънчево-земни въздействия, чийто колектив и сега създава нови космически уреди, които участват в почти всички международни проекти във Вселената, бе включена в състава на "Институт за космически изследвания". А името на акад. Мишев изчезна от названието на звеното.

Само фондация "Еврика"

продължава да пази грижовно делото на този блестящ учен и продължава да пише съвременната история на българските космически изследвания и технологии. Всяка година фондацията присъжда именни стипендии за студенти в 10 области на науката, всяка от които носи името на един голям български учен. Стипендията на "Еврика" в областта на инженерните науки - електрониката,  автоматизацията и електротехниката, е назована на акад. Димитър Мишев.

Някакви стъпки

се влачеха по коридора, но той не вдигна глава. Беше се свил в леглото, откъснат от всичко наоколо. Като че гледаше в бъдещето на Вселената, откъдето утре пак една прашинка ще изплува от нищото, за да понесе в плът и дух  познанието на света. В болничната стая имаше още 10-ина като него, но той беше сам. Крехък в безпомощността си и могъщ с онова, което притежаваше. Беше 13 февруари 2003 година.

Велиана Христова

Ключови думи:
Коментари