27 май 1910 г. – Умира немският учен Роберт Кох

В Баден-Баден, Германия, почива немският учен Роберт Кох - един от основателите на микробиологията.

Роден е на 11 декември 1843 г. в Клаустал.  От 1885 г. до 1891 г. е професор вБерлинския университет. От 1891 г. до 1904 г. е директор на Института по инфекциозни болести в Берлин, който по-късно започва да носи неговото име. Основните му приноси за медицината са откриването на причинителите на болестите туберкулоза, холера, африкански възвратен тиф.

Той е един от първите, които използват животни за опити с болестотворнимикроби. Роберт Кох предлага екстракт от туберкулозни бацили зе лечение на туберкулозата. Този екстракт е наречен по-късно туберкулин. В наши дни туберкулина се използва само за диагностика.

През 1910 г. Кох е удостоен с Нобеловата награда за физиология или медицина„за приноса му относно химията на клетката, направен чрез неговата работа върху протеините, включени в нуклеиновите субстанции.“ Работата на Роберт Кох има огромно значение за развитието на микробиологията. Той и неговите ученици въвеждат в микробиологичната практика твърдите хранителни среди, което прави възможно изолирането и култивирането на микробните култури; разработват теорията за чистата култура и методи за получаване на чисти култури; утвърждават основния принцип за работа с микроорганизми – принципа за стерилност; усъвършенстват методите за стерилизация (убиване на микроорганизми); въвеждат анилиновите бои за оцветяване на микробни препарати, имерсионния обектив и кондензора на Аббе при микроскопско наблюдение, микрофотографирането. Голяма е ролята на Кох при изучаване на патогенните микроорганизми. Доказва значението на Bacillus anthracis в етиологията на антракса, изолира холерния вибрион и причинителя на туберкулозата. Получава препарата туберкулин, който се оказва отлично диагностично средство за това заболяване, прилагано и днес.

Въвежда дезинфекцията в борбата с вредните микроорганизми. Многобройните негови ученици, станали световноизвестни бактериолози, продължават неговото дело - открити са причинителите на дифтерията и коремния тиф, за пръв път е изолиран организъм, който използва като азотен източник молекулния азот от въздуха (аеробната азотфиксираща бактерия Azotobacter chroococcum), провеждат изследвания върху дрождите, въвеждат методи за изолиране на чисти култури от единични клетки. Експериментите на “великия” Кох, както го наричали неговите съвременници, освен големите открития, имат като резултат и разработване и усъвършенстване на основните методи за микробиологична работа. Това полага началото на бурното развитие на микробиологията. За кратко време са открити причинителите на повечето инфекциозни заболявания, разработени са научно обосновани санитарно-хигиенни мероприятия, предложени са ваксини за редица заболявания, установява се физиологичното разнообразие на микроорганизмите и се открива хемосинтезата и автотрофното хранене при бактериите, разработват се прости и оригинални методи за изследване на почвените микроорганизми, започва приложението на микроорганизмите за производство на биологично активни вещества.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1328 г. — Филип VI, първи представител на династията Валоа, става крал на Франция.
•    1703 г. — Руският цар Петър Велики основава Санкт Петербург.
•    1717 г. — Нова Гранада става самостоятелно вицекралство на Испания.
•    1850 г. — Населението в Белоградчишко се вдига на въстание, прераснало в цяла Северозападна България и известно като Видинско въстание.
•    1866 г. — В Букурещ е създаден Таен български централен комитет (ТБЦК), приемник на който по-късно става БРЦК.
•    1870 г. — Васил Левски преминава от Румъния в България със задачата да създаде мрежа от местни революционни комитети.
•    1925 г. — Извършена е последната публична екзекуция в Европа — обесване на извършителите на атентата в катедралата „Св. Крал“ Марко Фридман, Петър Задгорски и Георги Коев.
•    1937 г. — Пуснат е в експлоатация мостът Голдън Гейт в Сан Франциско.
•    1940 г. — Втората световна война: При клането при Па дьо Кале са убити 97 британски войници от части на 3-та СС дивизия Тотенкопф.
•    1941 г. — Втората световна война: След постъпки на властта в София от немските лагери са освободени около 12 700 македонски българи — военнопленници.
•    1941 г. — Втората световна война: Британската военна флота потапя в Северно море германския линеен кораб Бисмарк.
•    1942 г. — Втората световна война — в Прага в 10:32 ч. се извършва атентат срещу СС обергрупенфюрерър Райнхард Хайдрих.
•    1943 г. — Втората световна война: Създаден е Национален фронт на съпротивата във Франция.
•    1949 г. — Официално е създадена Японската асоциация по карате.
•    1950 г. — Американският певец Франк Синатра за първи път се представя в телевизионно предаване.
•    1960 г. — Демократичното правителство в Турция е свалено чрез военен преврат.
•    1971 г. — Със заповед №9-4 на Министерството на народната просвета в град Бургас е открита Природоматематическа гимназия "Академик Никола Обрешков".
•    1974 г. — Жак Ширак е избран за министър-председател на Франция.
•    1985 г. — В Рим започва процес за съучастие в атентата срещу Йоан Павел II на Сергей Антонов и задочно — на Тодор Айвазов и Жельо Василев.
•    1993 г. — СДС внася вот на недоверие на правителството на Любен Беров, но парламентът го отхвърля.
•    1994 г. — Съветският писател-дисидент Александър Солженицин се завръща в родината си след 20-годишно принудително изгнание в САЩ.
•    1999 г. — Карла дел Понте, главен обвинител на Международния наказателен трибунал за бивша Югославия в Хага, повдига обвинение срещу Слободан Милошевич за военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършени в Косово.
•    2006 г. — Земетресение на остров Ява (Индонезия) с магнитуд 6,2 по Скалата на Рихтер отнема живота на около 4 600 души.
•    2009 г. — В Рим се играе Финала на Европейската купа на шампионите по футбол. ФК Барселона побеждава ФК Манчестър Юнайтед с 2:0 с голове на Самюел Ето'о и Лионел Меси.
•    2010 г. — Състои се втори полуфинал на песенния конкурс Евровизия 2010.

Родени

•    1332 г. — Ибн Халдун, арабски учен († 1406 г.)
•    1623 г. — Уилям Пети, английски учен († 1687 г.)
•    1799 г. — Жак Фроментал Халеви, френски композитор († 1862 г.)
•    1822 г. — Йоханес Дайкер, германски художник († 1895 г.)
•    1833 г. — Тодор Шишков, български книжовник († 1896 г.)
•    1837 г. — Иван Крамской, руски художник († 1887 г.)
•    1864 г. — Анте Трумбич, хърватски политик († 1938 г.)
•    1878 г. — Панарет Брегалнишки, български духовник († 1944 г.)
•    1884 г. — Макс Брод, австрийски писател († 1968 г.)
•    1894 г. — Дашиъл Хамет, американски писател († 1961 г.)
•    1894 г. — Луи-Фердинан Селин, френски писател († 1961 г.)
•    1897 г. — Джон Кокрофт, британски физик, Нобелов лауреат († 1967 г.)
•    1897 г. — Милко Бичев, български архитект († 1972 г.)
•    1903 г. — Никола Фурнаджиев, български поет († 1968 г.)
•    1907 г. — Рейчъл Карсън, американска зооложка († 1964 г.)
•    1917 г. — Владимир Кабаиванов, български химик
•    1918 г. — Ясухиро Накасоне, министър-председател на Япония
•    1920 г. — Бранко Пендовски, писател от Република Македония († 2006 г.)
•    1922 г. — Кристофър Лий, британски актьор
•    1923 г. — Хенри Кисинджър, Държавен секретар на САЩ, Нобелов лауреат през 1973 г.
•    1926 г. — Атанас Пацев, български художник († 1999 г.)
•    1930 г. — Джон Барт, американски писател
•    1931 г. — Филип Котлър, маркетинг специалист
•    1934 г. — Харлан Елисън, американски писател
•    1939 г. — Сократис Кокалис, гръцки бизнесмен
•    1942 г. — Пиърс Къредж, британски пилот от Формула 1 († 1970 г.)
•    1943 г. — Димитър Митов, български художник
•    1948 г. — Александър Волков, руски космонавт
•    1953 г. — Йордан Александров Димитров, български генерал
•    1956 г. — Джузепе Торнаторе, италиански режисьор
•    1957 г. — Венцислав Рангелов, български треньор
•    1958 г. — Румен Пенин, български учен
•    1961 г. — Жорета Николова, българска актриса
•    1964 г. — Бисер Цолов, български учен
•    1964 г. — Елена Йончева, българска журналистка
•    1967 г. — Пол Гаскойн, английски футболист
•    1970 г. — Бианка Панова, българска гимнастичка
•    1976 г. — Анита Блонд, унгарска порно актриса
•    1978 г. — Иван Юруков, български актьор
•    1981 г. — Йозгюр Чевик, турски актьор
•    1990 г. — Крис Колфър, американски актьор

Починали

•    927 г. — Симеон I, цар на българите (* 864 г.-865)
•    1508 г. — Лудовико Сфорца, италиански благородник, меценат на изкуството (* 1452 г.)
•    1525 г. — Томас Мюнцер, немски теолог (* 1489 г. или 1495)
•    1564 г. — Жан Калвин, швейцарски религиозен реформатор (* 1509 г.)
•    1610 г. — Франсоа Раваяк, френски убиец (* 1578 г.)
•    1690 г. — Джовани Легренци, италиански бароков композитор (* 1626 г.)
•    1797 г. — Франсоа Бабьоф, френски революционер (* 1760 г.)
•    1840 г. — Николо Паганини, генуезки виолинист и композитор (* 1782 г.)
•    1876 г. — Таньо Стоянов, български революционер (* 1846 г.)
•    1902 г. — Агапий Войнов, български просветен деец (* 1838 г.)
•    1910 г. — Роберт Кох, германски учен, Нобелов лауреат през 1905 г. (* 1843 г.)
•    1933 г. — Люба Ивошевич, съпруга на Георги Димитров (* 1882 г.)
•    1939 г. — Йозеф Рот, австрийски писател (* 1894 г.)
•    1963 г. — Акилино Рибейро, португалски писател (* 1885 г.)
•    1964 г. — Джавахарлал Неру, индийски революционер и държавник (* 1889 г.)
•    1988 г. — Ернст Руска, немски физик, Нобелов лауреат през 1986 г. (* 1906 г.)
•    1989 г. — Арсений Тарковски, руски поет (* 1907 г.)
•    1992 г. — Майкъл Толбът, американски писател (* 1953 г.)
•    1993 г. — Тодор Боров, български литературен историк и библиограф (* 1901 г.)
•    2000 г. — Морис Ришар, канадски хокеист (* 1921 г.)
•    2003 г. — Лучано Берио, италиански композитор (* 1925 г.)
•    2011 г. — Джеф Конауей, американски актьор (* 1950 г.)

Празници

•    Нигерия — Ден на детето
•    Полша — Ден на местното самоуправление
•    Русия и Киргизстан — Ден на библиотеките
•    Украйна — Ден на работещите в химическата промишленост

Източник: Wikipedia