Можем да научим доста за хората от начина, по който се отнасят с мъртвите. Дали гледат на тях просто като на едно най-обикновено тяло или вярват, че душата съществува. Дали жените са били подчинени, равни на мъжете или дори свирепи войни. Дали са възприемали смъртта като края на индивидуалността или просто като един своеобразен момент на покой.

В средновековна Европа хората възприемали последното доста буквално – в стотици гробове из континента са открити тела, погребани в легла, а не в ковчези.

„Една от интерпретациите на този тип погребални обреди в легла е, че на починалия се е гледало като на спящ, а не като на мъртъв. Хората са били загрижени по-скоро за неговия комфорт“, обяснява д-р Ема Браунлий в скорошен научен труд, публикуван в Medieval Archeology. Телата дори са полагани в пози, наподобяващи спящ човек – „настрани – с една или и двете ръце повдигнати към лицето“. Открити са дори и следи от нещо, което вероятно някога е било спално бельо.

Това е сравнително рядък тип погребален обред. Той обаче се среща последователно през вековете – най-ранният пример е от края на IV или началото на V век в Словакия, а най-късните – предимно в Скандинавия – около 500 години преди това.

По-голямата част от този тип погребения обаче се срещат приблизително в средата на този период – както в географско, така и в хронологично отношение. Те са датирани от VI-VII век и са „разпределени сравнително последователно из региони в Европа, където „мебелираните“ погребения са се срещали най-често“, гласи изследването. Има и доста в Германия, но това вероятно е „вследствие от забележително добрите условия, подпомогнали запазването им.“

Различни видове легла, използвани при този тип погребения в Веропа. Източник: © Historic England. Brownlee et al., Medieval Antiquity 2022 CC BY 

Погребенията в легла в Англия обаче озадачават археолозите най-много. В континентална Европа този тип обреди са били предназначени за всеки – мъже, жени, възрастни, деца. В Англия обаче така са погребвани почти изцяло възрастните жени. На континента като цяло тази практика продължава стотици години. В Англия – само около век. Очевидно в този североизточен архипелаг се е случвало нещо по-специфично. Но какво?

Според Браунлий от археологическия изследователски институт „Макдоналд“ към Кеймбриджкия университет отговорът е бил винаги пред очите ни. Това са жени. И по-точно – християнки.

„Погребенията в легла са били специално привнесени от жените, които в този конкретен период са се придвижвали [из Европа]“, казва Браунлий пред Live Science.

Мъжете също са пътували в желанието си да утвърдят християнството, но не толкова често. Именно жените разпространяват тези погребални практики по време на своите мисионерски пътешествия и поради тази причина те започват да се асоциират основно с женския пол и християнството в Англия.

В случая става дума по-скоро за усилия за повторно утвърждаване на християнството в Европа. Римската империя приема тази религия още в началото на 300 г. сл. н.е. По това време християнството вече се е разпространило чак до съвременна Франция. В края на V век обаче – малко преди този тип погребални практики да придобият популярност – Западната империя пада.

Настъпва упадък – и на Рим, и на християнството. „В този момент християнството изчезва като религия“, казва Браунлий пред Live Science. “През VII век обаче църквата си поставя за цел да покръсти хора от региони, които не са християнски…“ Но как точно? „Един от не чак толкова очевидните начини е като окуражава браковете между християнки и нехристияни.“

Погребенията в легла из континентална Европа не са били непременно християнска практика, обяснява Браунлий. Всъщност едва по-късните обреди от този тип включват типични за християнството вещи и символи. В Англия обаче именно християните са ги практикували, но не заради религията им, а заради своята родина. Жените, погребани в легла в Англия, са мигрантки, „погребани според обредите, типични за мястото, от което произхождат“, допълва Браунлий.

Източник: IFLScience