"Защо веднага се обиждаш?", "Човек няма правото нищо да каже!", "Правиш от мухата слон!“ Познати ли са ви тези фрази? Когато чуете нещо подобно, ви се иска да се обидите още повече, да се ядосате и да кажете неща, за които вероятно по-късно ще съжалявате. И това е един порочен кръг, от който сякаш няма изход. Струва ви се, че другите умишлено изпитват търпението ви, а след това на практика ви наричат луди.

Обида и раздразнение: Как да общувате правилно с околните

Ако доста често изпадате в такива ситуации, вероятно се озовавате в една от двете крайности: остро и безнадеждно се чувствате жертва на несправедливо отношение или интензивно изпитвате справедлив гняв, отприщвайки го не само върху виновника, но и върху хората в обкръжението ви.

И в двата случая смятате, че сте прави и неразбрани.

Емоционално сте се откъснали от "насилника", но тъй като все още имате нужда от него, скоро възстановявате контакта. Но всичко върви добре само докато не ви наранят отново. А да бъдеш наранен е лесно. Защо се случва това?

Нека да подходим към този проблем буквално, в истинския смисъл на думата. Ако лесно губите самообладание - това означава, че точно този изход винаги е близо до вас, на една ръка разстояние. Във всеки удобен (или неудобен) случай сте готови да загубите самообладание, за да се опитате да коригирате нежеланото поведение на някого от обкръжението си.

Оказва се, че емоционалното ви равновесие зависи пряко от това дали хората около вас се държат така, както очаквате. Тъй като те не са задължени да се държат по този начин, често не отговарят на очакванията ви. Вие естествено реагирате бързо и болезнено. Точно тогава трябва да поемете контрола. И да, да загубите самообладание.

В крайна сметка започвате да се интересувате повече от това, което се случва навън, отколкото вътре, в душата ви. Когато се опитвате постоянно да "нагаждате" другите към себе си, постигате двоен негативен ефект: 1) лишавате ги от правото да бъдат себе си, като по този начин отчуждавате дори най-близките си; и 2) губите връзка със собствената си вътрешна сила. С други думи, постепенно увреждате взаимоотношенията и губите енергия.

Лекарството за това се нарича "възвръщане на силата ви". Както казват мъдреците, там, накъдето насочиш вниманието си, отива и енергията. Докато трескаво насочвате вниманието си единствено навън, опитвайки се да променяте и да спорите с другите, енергията ви ще се изчерпва, безвъзвратно и неефективно (изпробвали сте го, знаете, че е така).

Ако се опитате да пренасочите вниманието си навътре, ще видите, че силата ви съществува независимо от поведението на хората около вас. Вие имате своите убеждения, своята истина, своите ценности. И те са само ваши. Не е нужно да карате всички да се съгласяват с тях. Ваше право е да бъдете себе си, да имате собствено мнение, да се чувствате така, както се чувствате, и никой не ви отнема това право. Но трябва да признаете и правото на другите да бъдат себе си, да бъдат различни от вас, с различни възгледи и ценности, със собствени чувства.

Нормално е да сте различни и да не сте съгласни един с друг. Основното е да кажете "Аз мисля, че…", а не да прободете събеседника си с фразата "А ти винаги си..."... Престанете да говорите само за своите мисли и чувства. Това, което събеседникът мисли и чувства, е негова област на отговорност. И той има право да го каже – с уважение. Ако го изрази грубо и с лични нападки, достатъчно е да отговорите с фразата "Обидно ми е/неприятно ми е да го чуя". И това е достатъчно, за да се даде шанс на конфликта да се развие в конструктивна посока, вместо да се превърне в поредната експлозия на енергия.

Когато позволявате на различията да съществуват, когато давате воля на чувствата си и ги предавате на другия с уважение, вие автоматично освобождавате ненужното напрежение. Излъчвате приемане, а не контрол. Това означава, че не "провокирате" другия човек да ви нарани и да започне война, от която никой не печели.

Автор: Ирина Котова