6) Грандоманство
Макар гневът да се асоциира по-скоро с представата, че онзи, който не умее да го контролира, не е особено умен, академиците също не са застраховани срещу гневни изблици. При тях обаче голямото его се явява рисков фактор. Който се приема прекалено на сериозно и не умее да се дистанцира от професорската си титла, бързо добива усещането, че не го уважават достатъчно.
7) Пречупване
Опасността при онези, които мразят конфликтите, е, че са склонни прекалено лесно да се пречупят, без да изяснят причината за яда си и да я премахнат.
8) Преглъщане на гнева
Не е полезно и да се преглъща гневът, въпреки че това е широко разпространена стратегия. Опасно е да го потискаме, например чрез ядене на емоционална основа, пасивно-агресивно поведение или насочване към себе си. Системно задушаваният стрес не само увеличава риска от сърдечно-съдови заболявания, но съществува и опасност целият натрупан гняв след години да се отприщи по незначителен повод и да прерасне в неконтролируем изблик.
Както сами се уверихте, при боравенето с гнева става дума за нещо много повече от социално приемливо поведение, като например да се скараш с някого за място на паркинга или за физическа разправа. В зависимост от това доколко съумява човек да облече гнева си в думи и да си извади съответните заключения, той може да бъде много позитивна сила, която ще му помогне да подобри живота си.
