Има значение какъв човек ще изгради любовта в нас.

"Може би нашите грешки са това, което изгражда нашата съдба.", казваше Кари Брадшоу. Може би първо трябва да се счупим, за да станем отново цели.

Най-лошият вид любов е, когато възлагаме големи надежди, влагаме много енергия, за да разберем, че всичко това е безполезно. Сърцето ни се разбива на милион парчета и се чудим защо не се е получило. Да, често грешим по отношение на любовта.

Избираме хора въз основа на уроците, които душата ни трябва да научи. Не можем да се променим лесно, не можем да отворим мозъка си и да „ремонтираме“ правилното нещо там. Това може да се случи само когато останем сами със своите съжаления.

Може би става дума не толкова за грешка, колкото за необходимостта да разбереш по-добре кой си, как обичаш, от какво се нуждаеш от любовта.

Работата е там, че имаме нужда от голяма грешка, която да ни приближи до Любовта на живота ни. Да се „разпаднем“, за да разберем как искаме да се "сглобим отново".

И често тази най-голяма грешка е връзка, която дори не е трябвало да започваме, или поне е трябвало да напуснем много по-рано. Но не сме го направили, и то не защото тази любов е била наша съдба. А защото без нея никога нямаше да разберем какво е истинска любов.

Винаги имаме избора да останем в една връзка и това е постоянна битка за характер и идеали. И колкото и да се надяваме, че този път всичко ще приключи по различен начин, не се получава така.

Защото не е писано

Нашата грешка е обречена на край – обикновено горчив и тежък. Нейната цел е да ни разбие до последното парченце и да предизвика представите ни за любовта.

Трябва да се запитаме какво се е объркало и какво всъщност е любовта за нас. И това не става за една нощ, а докато осъзнаем истината и спрем да се крием от нея.

Това е онова състояние, в което знаем, че можем да дадем на някого любовта си, но можем и да си тръгнем с високо вдигната глава и увереност, че ще намерим по-достоен човек.

Защото Любовта на живота ни ни чака и когато я срещнем, вече няма да се питаме защо е трябвало да преминем през толкова много любовни страдания.

Тази любов ще дойде, когато най-накрая повярваме, че заслужаваме това, което искаме. Тя ще бъде съвсем различна. Защото и ние, след като преминем през болезнена раздяла, вече ще се чувстваме по различен начин по отношение на нея.

Ще търсим мир и спокойствие, а не страст и огън. Няма да сме придирчиви към външния вид, а ще обръщаме внимание на енергията, която човекът внася в живота ни.

Бавно ще започнем да осъзнаваме, че не е важно кой е човекът, а каква енергия носи той в нас. Това трябва да ни направи по-добри, да ни вдъхновява.

И тогава ще осъзнаем, че най-голямата грешка в живота ни се е превърнала във пътеводна звезда към най-голямата Любов в живота ни.