3. Приемете взаимното си влияние.
Много хора определят властовите отношения в една връзка като контрол на единия партньор върху другия. Те обаче може да се определят и като баланс на влияние, което всеки има върху другата страна. Всички искаме от партньора си да ни позволи да му влияем. Молим за помощ с прането, за съчувствие или за момент на пълно внимание. Щастливите отношения се състоят не само от тези усилия да се повлияеш или да коригираш, но и в приемането на тези усилия.
Когато се караме, това е специален случай на приемане: казваме „да” на усилията да поправим някаква криза в отношенията. Най-доброто от тези усилия може да започне с меко емоционално послание, за това как този, който „поправя”, може да е допринесъл за спора. За да кажем „да”, ние обръщаме чувствата и вниманието си към нашия партньор и поемаме контрол върху своята роля в спора.
„Поправянето” не е толкова в това да се разреши конкретния проблем (някои проблеми в отношенията просто не се поддават на разрешаване) - а в справянето със самия спор и дистанцията, която конфликтът може да предизвика. Ако можем да избегнем тази дистанция, можем да останем свързани един с друг.
4. Познавайте вътрешния свят на партньора си
Живеем в главите си повече, отколкото осъзнаваме. Научаваме се да придаваме смисъл на събития или семейни ритуали, на думи и жестове. Те създават символичен свят в нашето мислене - свят, често непознат на нашия партньор. Конфликтите често идват повече от реакциите спрямо тези скрити значения, отколкото спрямо реалната ситуация извън главите ни. Процъфтяващите взаимоотношения зависят от усилията на всеки партньор да научи значенията и символите на другия.
Сред най-важните части от този вътрешен свят са мечтите, които имаме за нашия живот и взаимоотношения. За много от нас е трудно да изразят мечтите си. Затова любящите партньори често търсят какви несбъднати надежди стоят зад конфликта. Както научаваме повече за вътрешния свят на другия, всеки от нас започва да споделя тези натоварени със смисъл символи и мечти. Започваме да виждаме връзката като начин да удовлетворим мечтите и надеждите на другия, и да помогнем на другия да изпълни нашите. Ключово за щастието в отношенията е да познаваме мечтите и скритите значения на другия, да откриваме в конфликтите скритите надежди и създаваме споделени символи.
Много от авторите на популярна психология ще продължат с твърдението, че връзките изискват упорита работа. Това е вярно, но само донякъде. Навици като създаването мисловни „карти” или споделени символи може да изисква усилия, освен ако не идва естествено (както се случва при много хора). Но ключът към поддържането на една щастлива връзка не е да вършиш тази тежка работа през целия си живот, а да усвоиш навиците, които ще накарат и двамата да се чувстват спокойни и щастливи. Когато нещо се превърне в навик, то вече не изисква усилие. Често ние изграждаме такива навици в съвместния си живот, без изобщо да мислим за тях. И така, ако перифразираме Форест Гъмп, „Щастлив е този, който прави щастливи неща.”
Psychology Today
