Приготвям се да излизам, а баба ми ме пресреща. „Къде си тръгнала така? Да си измиеш лицето веднага!“. Не, не си представяйте яркочервено червило, напудрени бузи и тъмни сенки. Просто малко очна линия и розов гланц. Но си отнесох поредното „Тц, тц, тц, ако беше по нашето време, веднага щяха да те вземат за проститутка.“ Баба ми ги знае тия неща, знае и много други.

Например, че през Средновековието се гримирали само вещиците и проститутките. Че ако съм била римлянка, съм щяла да си търкам лицето с тебешир до пълен бял блясък, а през Ренесанса съм щяла да имам нужда от много руж, за да демонстрирам своята жизненост и удовлетвореност. Защо да не пипам сок от цветето ирис, независимо от прекрасните му визуални ефекти и кога жените са си източвали кръвта, отново с вечната цел – за красота, четете по-надолу:

1  Мъжете са първите, които започват да боядисват лицата си - вождовете и жреците на праисторическите племена и то с ритуално и церемониално предназначение – да покажат почитта си към боговете или преди битка. Намират в това магически сили. По-късно, целта, с която египтяните започват да се гримират, също не е разкрасителната– използвали са грима като предпазно средство, смятали, че  ги защитава едновременно от зли духове и от влошаване на зрението и кожата, най-вече от възпаления, предизвикани от силното слънце и сухия вятър.

2  До 1850 година се гримират и мъжете, и жените, първите дори повече. Чак след това гримирането става изцяло женско занимание (но днес метросексуалният мъж  настървено се опитва да ни измести).

3  Първата очна линия е зелена, по-късно става черна.

4  Специални жени-роби правели козметичните средства в Рим. А в Древна Елада всеки уважаващ себе си дом разполага със собствен роб – козметик, който приготвя козметиката според специфичните нужди на господарите си.

5  Крокодилско изпражнение е една от съставките с избелващ кожата ефект, които прочутата Клеопатра използвала в  своята маска (вече няма да ѝ завиждам за ваните от мляко и мед!). На Клеопатра дължим и първия ни познат сборник с козметични рецепти.

6  Смеси от сажди, олово и изгорени бадеми са сред първите съставки, образуващи субстанцията на грима. Използвани са за потъмняване на мигли и клепачи. Креда, тебешир и бяло олово пък служели за избелване на кожата (а който го е страх от мечки – да не ходи в гората).

7  Корен от аир, кипарис, кориандър, хвойна, мента и мед са съставките на най-старата записана рецепта за парфюм.

8  За различаване на социалните класи служи гримът в Китай. На по-ниските класи е забранено да носят светли цветове. Белотата по лицата на гейшите пък трябва да е безупречна. Бялата кожа продължава да е идеал за красота и до днес. Да сте виждали някъде тъмна китайка?

9  Само вещиците и проститутките  използват грим през Средновековието. Порядъчните и почтени жени не слагат никакъв грим – смята се за неморално и вулгарно. Освен това се стараят да поддържат лицето си възможно най-бледо и бяло – румено лице и загар се смятат за признак на ниско обществено положение, тъй като се придобиват при излизане всеки ден за работа на полето. Бледата кожа е признак на аристократизъм, защото само аристократките могат да си позволят да не излизат често от дома си.