10 Тебешир, креда, арсен, дори различни бели прахове, съдържащи олово и живак, се използват масово покрай манията за бледост. Но начело в класацията за най-абсурдни начини да избелиш лицето си и абсолютен връх на вманиачаването в постигане на бледост е прибягването до кръвопускане, за да се намали кръвта и да се придобие блед цвят на лицето (а ние си мислим, че днес прекаляваме с манията за красота!).
11 Златни очи, мигли и устни, и кафяви зъби е типичният грим в Древна Индия. Такова лице би стреснало и най-хладнокръвния мъж в днешно време.
12 Съсипана кожа, загуба на коса, разстройство на нервната система са само част от „бонусите“, които идвали в комплект с използването на грим през различните епохи. Ползването на козметика в древността било опасно и рисковано начинание. Заради масовата употреба на тежки метали и неизучени достатъчно вещества, много от разкрасяващите субстанции причинявали хронични заболявания, нарушен обмен на веществата, болести и деформации и дори смърт при по-продължителна употреба. Много асирийки обезобразили лицата си, благодарение на сместа от оловно белило и белтък от яйце, която поставяли върху кожата си през нощта, за да придобият аристократичната бледност. Древните египтянки пък, желаейки да постигнат обратния ефект на лицето – придобиване на руменина по бузите, използвали сок от някои сортове на цветето ирис. Поради съдържащия се в растението гликозид обаче, единственото, което получавали като дългосрочен ефект, било силно възпаление.
13 Гримът и отровните му съставки се превърнали дори в средство за убийство през Ренесанса. Жена на име сеньора Тофани превръща опасната козметика в свое средство за препитание. Чрез нея тя помага на своите клиентки – нещастно омъжени жени, да убият мъжете си. Тя продавала на своите клиентки пудра с оловен прах „за избелване“, като внимателно ги предупреждавала в никакъв случай да не я ядат и пият и да я използват само при съпружеските си задължения в брачното ложе, където мъжете се отравяли с нея и оставяли жените си богати вдовици.
14 Нечистоплътност и мръсотия трябва да прикрие гримът през 17 век във Франция. Тогава той масово се използва, за да скрие липсата на елементарна хигиена, която може да се опише дори и само с факта, че в целия дворец във Версай, състоящ се от близо 2000 стаи, няма нито една баня. През XVII век френските аристократи слагат тонове пудра, руж, грим, кремове и перуки, за да прикрият мръсните си тела, а миризмата скриват с помощта на много силни парфюми.
15 Италианските аристократи пък били толкова вманиачени по различните аромати, че по празници парфюмирали дори животните си.
16 Специална символика носят изкуствените бенки, които се поставяли масово през 17 век във Франция. Освен естетическа цел, те имали и друго предназначение – да подскажат в какво настроение е този, който ги е сложил, и какви удоволствия обича. Тяхното разположение било нещо като устанoвен код в обществото. Поставена на едно място, бенката означавала „свободна съм“, на друго „търся си мъж за вечерта“, на трето „страст към целувки“, на четвърто – решителност и т.н.
17 Да имаш „жълто около устата“ е въпрос на престиж през XVIII век. Тогава се считало, че белотата на лицето никакъв случай не трябва да е равномерна, а напротив – кожата около устата трябва да има жълтеникав оттенък, около очите – тъмен, а челото да е светло и блестящо.
18 Очертаване на вените на лицето с бледосиня боя се практикува във Версай като част от ритуала на гримирането. Понякога очертаването продължава и по шията, раменете и гърдите. Манията по гримиране там достига ефекта на клоуните (днес също го има този ефект!). Лицето трябва да е ослепително бяло, а всичко останало по него – ярко и контрастно.
Източник: bg-damma
