Все пак в Кунино има кариера за добив на чакъл, но на отсрещния баир. Допреди няколко години беше още действаща, но сега работата в нея е спряна заради близостта й до защитените зони по „Натура 2000”.
Въпреки че Горната земя изглежда пуста, това невинаги е било така. От едната страна на Кунинския каньон
се е намирала крепостта „Кунай”
в местността Градището. За нея се съобщава в източници от средата на VI век, когато император Юстиниан I предприема укрепване на крепостите на Балканския полуостров. Предполага се обаче, че преди това на същото място е имало тракийска крепост. Със сигурност се знае, че крепостта при Кунино съществува до падането на България под османско робство. И днес си личат основите на крепостните стени, но иманярите редовно работят в района и скоро и основите може да бъдат заличени.
А местните хора пък обичат
легендата за Куна Кралица –
дъщерята на местен феодал, която защитавала крепостта при османското нашествие и накрая се хвърлила от скалите. В селото има и паметник на Куна, направен от местен камък, разбира се.
В Кунино има няколко защитени природни обекта – като се започне от пещерите Гълъбарника и Самуилица, в които са открити следи от пещерни селища и се предполага, че са обитавани от неандерталци, и се стигне до скалния масив с ръждивочервен цвят Червеница, който се намира на входа на Карлуковския пролом, над жп гарата.
На залез слънце скалата изглежда наистина червена, но не заради това е обявена за природна забележителност през 1974 г. Един от основателите на спелеологията у нас - Петър Трантеев, определя Червеница като най-големия единичен скален блок в България. А бъдещите скулптори – онези момчета, които някога срещнахме да обикалят пещерите с църковни свещи, ни разказаха местна легенда, че
по тази скала се ориентирали самолетите.
И още тогава бяха решили, че дори да станат много добри майстори на камъка, пак няма да успеят да направят нещо толкова красиво като каньона на Кунино или Червеница.
Оля Стоянова
Снимка: Boyan Georgiev Georgiev / Shutterstock
