Почти навсякъде по света сергиите със зеленчуци стават все по-малко пъстри, асортиментът – все по-еднообразен, а изборът – честно казано, все по-скучен. Учените от Световния център по зеленчуците (World Vegetable Center) предупреждават, че това е много по-сериозен проблем, отколкото може да изглежда на пръв поглед.
Разнообразието от зеленчуци намалява стремително
Повечето зеленчуци, които присъстват на трапезата ни днес, са сравнително нов резултат от човешката селекция. Те са одомашнени потомци на диви растения, които хората започват целенасочено да отглеждат и селектират още по времето на Неолитната революция – преди около 12 000 години.
През последните десетилетия обаче този и без друго ограничен набор се е свил още повече под влиянието на индустриализираното земеделие, уеднаквяването на хранителните навици и глобалните вериги за доставки.
Традиционните сортове и техните диви родственици постепенно отстъпват място на малък брой масово отглеждани култури. Така по рафтовете на супермаркетите остава все по-ограничен избор, а крайният резултат е рязък спад в разнообразието от зеленчуци, достъпни за хората по света.
Известни са над 1480 ядливи вида зеленчуци, но огромната част от тях почти не се използват и рядко попадат в менюто ни. Всеки познава морковите, картофите и лука, но кога за последно сте опитвали крилат боб, гай лан или андската ока?
Защо загубата на зеленчуково разнообразие е сериозен проблем
Според учените от Световния център по зеленчуците тази тенденция може да има редица неблагоприятни последици.
На първо място е здравето. Когато ограничаваме разнообразието от зеленчуци в менюто си, обедняваме и хранителния си режим, а с това намалява и разнообразието от хранителни вещества, които получаваме.
„Решението не е просто да отглеждаме повече зеленчуци – необходимо е да отглеждаме и повече различни видове“, казва в съобщение д-р Маартен ван Зоневелд, който ръководи изследването, докато е начело на отдела за генетични ресурси в Световния център по зеленчуците, а днес ръководи генбанката и научното направление за биоразнообразието в Международния център по картофите.
„Голяма част от зеленчуковото биоразнообразие, от което се нуждаем, все още съществува – в традиционните сортове и техните диви родственици. Необходимо е спешно да го съхраним по подходящ начин, за да можем да го използваме разумно и да разнообразяваме храненето си в условията на климатични промени.“
Има и друга важна причина да обръщаме повече внимание на по-слабо познатите и недостатъчно използвани култури – устойчивостта на земеделието и способността му да се приспособява към променящата се среда.
Растения като т.нар. паяково растение в Африка, горчивия пъпеш в Азия и хлъзгавото зеле в Тихоокеанския регион притежават ценни характеристики, които могат да се използват при създаването на нови сортове. Те биха могли да помогнат на културите да се справят по-добре с горещините и екстремните температури, сушата, вредителите и болестите.
Съществува и още един важен аргумент. Монокултурното земеделие – практиката огромни площи да се засяват с един и същ сорт – крие сериозни рискове както за икономиката, така и за околната среда. Ако например дадено заболяване засегне едно растение, то може изключително бързо да се разпространи из цялото поле, тъй като растенията са генетично почти еднакви.
„Зеленчуковото биоразнообразие е един от най-ценните ресурси, с които светът разполага, за да подобри храненето и да помогне на земеделието да се приспособи към променящия се климат. А ние го губим точно в момента, когато се нуждаем най-много от него“, казва д-р Колин Хури, ръководител на глобалните дейности по опазване в Crop Trust.
„Опазването на зеленчуковото биоразнообразие не е просто начин да съхраним миналото – то ни дава повече възможности за бъдещето“, допълва той.
Какво можем да направим?
За да бъде ограничен проблемът, изследователите посочват четири основни приоритета пред правителствата, финансиращите организации и научната общност:
- Да съхраним зеленчуковото биоразнообразие за бъдещето, като опазваме и възстановяваме традиционните сортове зеленчуци и техните диви родственици, преди да бъдат безвъзвратно загубени.
- Да използваме зеленчуковото биоразнообразие за създаването на по-добри сортове, като разширим научните изследвания и селекционната дейност и улесним достъпа до разнообразни генетични ресурси.
- Да насърчаваме зеленчуковото биоразнообразие и по-разнообразното хранене, като увеличим производството и достъпността на по-широк кръг от зеленчуци.
- Да превърнем зеленчуковото биоразнообразие в част от публичните политики, като го включим в стратегиите за земеделие, здравеопазване, образование, климат и опазване на биоразнообразието.
Според изследователите, ако тези цели бъдат постигнати, все още има шанс загубата на зеленчуково разнообразие да бъде спряна.
Новото изследване е публикувано в научното списание Proceedings of the National Academy of Sciences.
Източник: IFLScience; превод и редакция: Владимир Тодоров
