Повечето хора изпитват силно чувство на отвращение, когато чуят някой да драска с нокти по дъска. Но при други подобни интензивни реакции към шум могат да бъдат предизвикани и от много по-обикновени, ежедневни звуци.

Тази чувствителност се нарича мизофония, а скорошно проучване в Обединеното кралство показва, че от нея страдат повече хора, отколкото се смяташе досега.

Звуците, които активират мизофонията, включват дъвчене, мляскане, хъркане и дишане, а реакциите могат да варират от леко раздразнение и гняв до стрес, който пречи на ежедневието.

"Нашето проучване улови сложността на състоянието", обяснява клиничният психолог от Оксфордския университет Джейн Грегъри, която е съавтор на проучването, публикувано през март 2023 г.

"Мизофонията е нещо повече от това просто да се дразниш от определени звуци, тя е свързана с усещането за капан или безпомощност, когато не можеш да се откъснеш от тези звуци и пропускаш [различни] неща заради това."

Психометричката от Кралския колеж в Лондон Силия Виторату, заедно с Грегъри и други техни колеги, използва алгоритъм за разпределяне на доброволците по пол (включително небинарен), възраст и етническа принадлежност по начин, който отразява данните от преброяването на населението в Обединеното кралство, за да се получи представителна извадка от хора над 18 години.

772 доброволци попълват въпросник за потенциалните звуци, които могат да предизвикат мизофония, както и за емоционалните си реакции. Той изследва 5 аспекта на мизофонията: усещане за емоционална заплаха, вътрешни и външни оценки, избухване и въздействие. Изследователите също така интервюират 26 души, които са се самоопределили като страдащи от мизофония, и 29, които не са имали такава.

"Разпространението на мизофонията в Обединеното кралство е 18,4%", установява екипът, като обяснява, че тези резултати са представителни само за този регион и може да се различават в други части на света.

Много от звуците, които могат да предизвикат мизофония, също не са особено обичани от населението. Силното дъвчене е предизвикало най-голямо отвращение сред участниците в проучването, докато много от другите звуци са предизвикали широко разпространено раздразнение.

Но има две основни разлики между хората с мизофония и общото население.

Първо, негативните чувства към звуците, които не се харесват на всички, са по-често придружени от гняв и паника при по-чувствителната подгрупа от населението. Те съобщават, че се чувстват хванати в капан или безпомощни и не могат да избягат от шума.

"Става дума за усещането, че нещо не е наред с теб заради начина, по който реагираш на звуци, но и поради факта, че не можеш да направиш нищо по въпроса", казва Грегъри. Това може да доведе до чувство за вина, срам, тревожност и оттегляне.

И накрая, хората с мизофония са по-склонни да се притесняват от звуци като нормално дишане и преглъщане, докато при общото население те не предизвикват никаква реакция.

"Важно е, че нашето проучване разкри, че 1 на всеки 5 души в Обединеното кралство изпитва значителни мизофонични реакции, но само малка част от тях са наясно с този термин", обясни Виторату.

"Това означава, че повечето хора с мизофония не разполагат с име, с което да опишат това, което изпитват."

По-малко от 14% от населението, включено в извадката, са били наясно с мизофонията преди проучването.

"Може да почувствате страхотно облекчение, когато разберете, че не сте сами, че и други хора реагират по този начин на звуци", отбеляза Грегъри. "Да разберете, че има дума за това, което изпитвате."

Проучването на изследователите може да бъде полезен инструмент, който да помогне на други лекари да идентифицират хората, страдащи от това състояние. То показва също така, че мизофонията е сравнително често срещана.

Разбира се, ще бъдат необходими допълнителни изследвания, които да покажат кога това състояние се превръща „нарушение“, което се нуждае от лечение, заключават специалистите.

Изследването е публикувано в PLOS ONE.

Източник: Science Alert