Обикновено лятото се характеризира с разлистени дървета, синьо небе и горещи и дълги дни. Но през 1816 г. за жителите на Северното полукълбо тези дни така и не настъпват.

Каква е представлявала "Годината без лято"?

"Годината без лято" е точно това, което вероятно си представяте; в световен мащаб средните температури се понижават с около 0,4 – 0,7 °C, което от своя страна нарушава метеорологичните модели по света.

В САЩ зимата така и не си отива. Принципно месец май може и да е малко по-студен, но през 1816 г. много от източните щати са сковани от студове. През юни има сняг, а през юли реките в Пенсилвания все още са замръзнали.

Що се отнася до Европа, тя е подложена на проливни дъждове - в Ирландия не спира да вали в продължение на осем последователни седмици. Президентът на САЩ Джон Куинси Адамс, който по това време е посланик във Великобритания и живее в Лондон, се оплаква в дневника си от ледените дъждове и гръмотевиците, заради които не може да излезе от къщи в началото на юли.

Последиците от глобалното понижение на температурата се разпростират дори в Азия, където обичайният сезон на мусоните е нарушен, което води до засушаване.

Какви са последствията?

В резултат на необичайните климатични условия реколтата в няколко региона се проваля. В САЩ това се дължи най-вече на продължителните студове през пролетта, които според записките в дневниците от онова време може да са довели и до смъртта на селскостопански животни, докато в Ирландия наводненията, причинени от проливните дъждове, унищожават реколтата от картофи.

В Азия пък именно липсата на дъжд се превръща в проблем за посевите, като сушата е причинена от закъснелия сезон на мусоните. В много от засегнатите райони в Северното полукълбо неуспешната реколта довежда до глад.

Смята се, че въздействието върху реколтата довежда и до една по-дългосрочна последица. А именно, Годината без глад - значителна миграция на фермери от източната част на САЩ към Средния Запад, който и до днес остава интензивно селскостопански.

Какво причинява всичко това?

За да открием причините за това необичайно време, трябва да се върнем една година по-рано на Сумбава, остров в Индонезия. Именно там на 5 април 1815 г. стратовулканът Тамбора започва да изригва бурно.

Вулканичните изригвания могат да повлияят на климата на планетата в продължение на месеци. Това може да се случи, когато малки, леки частици пепел останат в стратосферата и блокират слънчевата светлина, което води до захлаждане.

Понижаването на температурата може да е резултат и от изригвания, които изхвърлят серен диоксид. Той се комбинира с вода в стратосферата и образува сярна киселина, която на свой ред отразява постъпващата слънчева радиация, която иначе би затоплила планетата.

Като се има предвид мащабът на изригването на Тамбора - това е най-мощното изригване в историята - се предполага, че условията, наблюдавани през 1816 г., може да са резултат от него, въпреки че степента, в която то е изиграло роля, не е напълно ясна.

През 2019 г. геологът д-р Андрю Шурер и колегите му използват климатични модели, за да разберат какво би било времето без вулкана. Въпреки че резултатът показва, че 1816 г. все пак може да е била необичайно влажна в Европа, според модела именно изригването е понижило температурите до такава степен.

"Включването на вулканичното въздействие в климатичните модели може да обясни застудяването и според нашите оценки то увеличава вероятността за изключително ниски температури до 100 пъти", казва Шурер в изявлението си. Без помощта на вулкана вероятността да е било толкова влажно и студено е по-малка, допълва той.

Като цяло 1816 г. не е била весела година за планетата и нейните жители.

Източник: IFLScience