Земята е единствената планета, за която знаем, че някога е имало огън. Макар че на повърхността на Венера, най-горещата планета в Слънчевата система, може да има вулкани, които изхвърлят гореща магма, там никога не е имало пожар. Нито на Меркурий, нито на Юпитер, нито на която и да е от другите планети около нашата или която и да е друга звезда.
Всъщност в продължение на изключително голям период от време и на Земята не е имало огън. Били са необходими милиарди години, за да се създадат условия за възникване на огън, като първите обитатели на планетата са живели в свят без подобна екстра по-дълго, отколкото е възможно да си представим. Макар че вулканите са произвеждали "огнени фонтани" като тези, които вероятно са се образували на Йо - и може би вероятно са били придружавани от странен пламък, типичен при газово изригване на вулкан – в случая по-скоро става дума за магма, изтласквана и разпръсквана през вентилационен отвор, отколкото за истински огън.
Преди около 2,4 милиарда години земната атмосфера вероятно е била гъста мъгла от метан - резултат от появата на бактериален живот на планетата. След това се е случило Голямото окислително събитие, при което древните цианобактерии са започнали да произвеждат енергия от слънчевата светлина, освобождавайки кислород в атмосферата. Именно тогава за първи път в атмосферата започва да се натрупва молекулярен кислород, макар и все още не в достатъчна концентрация, за да се осъществи горене. Голямото окислително събитие, понякога наричано кислородна катастрофа, вероятно е потопило Земята в световно дълбоко замръзване, тъй като този кислород е дестабилизирал метана, като го е прочистил и е унищожил парниковия ефект. Земята е станала студена и без огън.
Първите вкаменелости, които разкриват информация за огъня, са от периода на средния ордовик, милиарди години по-късно.
Огънят възниква, когато горим материал в съчетание с оксидант, като кислород или богато на кислород съединение, бъде изложен на температура, по-висока от неговата температура на запалване, и получи възможност да запази бързата си оксидация, докато предизвика верижна реакция. При нея огънят отделя достатъчно топлина, за да поддържа запалването на ново гориво, поради което горенето може да продължи неограничено време, при наличие на достатъчно гориво и оксидант.
Ако съдържанието на кислород е по-ниско от 13%, растителната материя няма да се запали. По-високо от 35 процента ще гори толкова добре, че горите няма да могат да растат и да се поддържат.
В периода Ордовик (преди 470 милиона години) първите сухоземни растения - мъхове и чернодробни червеи - произвеждат повече кислород, като в крайна сметка създават достатъчна концентрация от него, за да си причиняват пожари. С други думи преди около 420 милиона години се появява първата вкаменелост, която ни показва, че на Земята е имало огън - дървени въглища, открити в скалите от този период. Тъй като нивата на кислород обаче все още се колебаели изключително много, първите обширни горски пожари се появили едва преди около 383 милиона години. И оттогава насам пожарите са истинска напаст.
Източник: IFLScience
