11 февруари 1939 г. - Ядрото на урана може да бъде разцепено

11 февруари 2018 г., 00:00
845

Everett Historical / Shutterstock

Родената в Австрия физичка Лиза Майтнер публикува своето откритие - ядрото на урана може да бъде разцепено. По-късно нобеловият съвет ще пренебрегне това нейно постижение.

Майтнер е отличен пример за отношението на научните среди към жените–изследователи, особено когато става дума за връчването на престижни награди. Политическият климат в нацистка Германия допълнително допринася за нейната слаба популярност. Фактът, че е от еврейски произход, я принуждава да избяга от страната, за да оцелее. Това обаче я лишава от възможността да издава научни материали заедно със своите колеги.

Чистата научна завист пък изиграва роля при определянето на това кой реално е допринесъл за разцепването на атома – откритие, което впоследствие довежда до създаването на атомната бомба и ядрената енергетика.

Алберт Айнщайн обаче признава нейния принос и дори я нарича „нашата Мария Кюри“.

През 1944 година нейният колега Ото Хан получава Нобелова награда за химия за откритието за ядрения разпад на тежките ядра. По мнението на много учени тази награда е заслужавала и Лиза Майтнер. Има много спекулации по въпроса защо Майтнер не получава наградата. Едно от тях е еврейският ѝ произход, а друго, че един от членовете на комитета е бил Зигбан, който е имал отрицателно отношение към нея. През 1949 година получава наградата" Макс Планк" и става шведски гражданин, а през 1966 година ѝ е присъдена наградата „Енрико Ферми“.

В 1960 година Лиза Майтнер се мести в Кеймбридж, Англия, където умира през 1968 само няколко дни преди да навърши 90 години. Надгробната плоча слага нейният племенник Ото Робърт Фриш, на нея пише: „Лиза Майтнер, физик, който никога не загуби своята хуманност“.

Елемент 109 майтнерий в таблицата на Менделеев е наречен на нейно име. На нейно име е учредена и научноизследователска стипендия за разработки в областта на атомната физика.

Ключови думи:
Коментари