1 март 1896 г. - Анри Бекерел открива случайно естествената радиоактивност

01 март 2019 г., 00:00
684

Carlos Amarillo / Shutterstock

Френският физик Анри Бекерел открива съвсем случайно естествената радиоактивност.

Бекерел изучава фосфоресценцията на уранови соли. Един ден той поставя върху завитата с черна хартия плака уранил калиев сулфат (уранова сол), оставя я в едно от чекмеджетата в кабинета си и забравя за нея.

След няколко дни се сеща и решава да прояви платката. На нея с голямо учудване открива неясно изображение. Достига до извода, че урановите соли излъчват спонтанно силно лъчение. Така Анри Бекерел открива естествената радиоактивност.

През 1903 г. печели Нобелова награда за физика за този свой принос към науката.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

86 пр.н.е. г. – Битка при Херонея (86 пр.н.е.): Римляните съумяват да превземат Атина.

317 г. – Константин I Велики провъзгласява сина си Крисп за цезар в Сердика и го изпраща като префект на Галия.

1331 г. – Османският владетел Орхан Гази превзема Никея.

1462 г. – Френската благородничка Шарлот дьо Валоа, дъщеря на крал Шарл VII и неговата метреса Агнес Сорел, сключва брак с граф Жак дьо Брезе.

1555 г. – Нострадамус публикува книгата „Столетия“, съдържаща предсказания за събития от европейската история.

1562 г. – Във френския град Васи католици-екстремисти избиват над 1000 хугеноти, което е начало на Религиозната война в тази държава.

1565 г. – В Бразилия е основана колонията Рио де Жанейро.

1700 г. – В Швеция е въведен нов календар, известен като Шведски календар.

1803 г. – Охайо става 17-я щат на САЩ.

1841 г. – Атанас Иванов открива в Стара Загора взаимно училище, с днешно име СОУ „Иван Вазов“.

1845 г. – Президентът на САЩ Джон Тайлър приема законопроект с който САЩ анексира Република Тексас.

1848 г. – Германска революция 1848/49: Започва Мартенската революция в Баден с окупирането на сградата на баденския парламент в Карлсруе.

1859 г. – Експедицията на английския полярен изследовател Френсис Макклинток достига северния магнитен полюс.

1872 г. – В САЩ е открит Йелоустоун – първият национален парк в света.

1873 г. – Фирмата „E. Remington & Sons“ започва производство на първите пишещи машини за масова употреба.

1878 г. – Направено е първото зимно изкачване на връх Ането – най-високият връх в Пиренеите от Роже дьо Монт, Б. Куреж и Б. и В. Паже.

1879 г. – Положен е основният камък на Мавзолея-костница на руските войни в Разград от княз Александър Дондуков-Корсаков.

1881 г. (стар стил) – Убийството от първомартовци на руският цар и император Александър II.

1896 г. – Анри Бекерел открива радиоактивността.

1912 г. – Създадена е Военната академия „Георги Раковски“

1912 г. – Американецът Албърт Бери извършва първият парашутен скок от самолет.

1921 г. – Съюзниците влизат в Германия, за да я принудят да плаща репарации след Първата световна война.

1932 г. – Основан е уругвайският футболен отбор Данубио от българските имигранти Мигел и Хуан Лазароф.

1932 г. – Създадена е марионетна държава Манджоу-Го от Япония в китайската област Манджурия, която просъществува до 15 август 1945 г.

1934 г. – Крайцерът Аякс е спуснат на вода.

1936 г. – Излиза първият брой на вестник Дневен Труд в София.

1936 г. – Излиза първият брой на списанието Боен подвиг, издавано от Обществото на кавалерите на ордена за храброст.

1937 г. – Давао, най-големият град и най-голямото пристанище във Филипините, официално получава статут на град.

1941 г. – Втората световна война: Министър-председателят Богдан Филов подписва договора за присъединяване към Тристранния пакт, с което се слага край на политиката на неутралитет и Царство България става съюзник на Нацистка Германия.

1941 г. – В Нашвил (щата Тенеси) започва да излъчва първата УКВ радиостанция.

1943 г. – Подписана е Доломитската декларация.

1945 г. – Саудитска Арабия влиза във Втората световна война на страната на Съюзниците.

1946 г. – Английската централна банка е национализирана заради операция Бернхард.

1947 г. – Започва работа Международният валутен фонд.

1948 г. – Излиза първият брой на списанието Нова македонка.

1950 г. – Студената война: Клаус Фукс е обвинен в шпионаж в полза на Съветския съюз, който се състои в предаване на строго секретни планове на атомната бомба.

1954 г. – САЩ извършват опит с 15-мегатонна водородна бомба на атол Бикини в Тихия океан.

1954 г. – Националисти от Пуерто Рико атакуват сградата на Конгреса във Вашингтон, ранявайки петима членове на парламента.

1961 г. – Президентът на САЩ Джон Кенеди учредява Корпуса на мира.

1966 г. – Съветската космическа сонда Венера 3 се разбива на повърхността на Венера, ставайки първият обект с човешки произход достигнал повърхността на друга планета.

1966 г. – Основан е Централният институт по изчислителна техника.

1973 г. – Състои се премиерата на анимационния филм Паяжината на Шарлот.

1978 г. – Ковчегът с тялото на Чарли Чаплин е откраднат от швейцарско гробище, с цел да бъде искан откуп за него.

1980 г. – Открит е естествения спътник на Сатурн – Елена.

1982 г. – Спускаемият модул на съветския космически апарат Венера 13 достига повърхността на Венера.

1986 г. – Открит е естественият спътник на Уран – Жулиета – на снимки, заснети от апарата Вояджър 2.

1990 г. – Мамили е обявен за национален парк.

1991 г. – Състои се премиерата на американския филм „Дъ Дорс“

1992 г. – Босна и Херцеговина провежда референдум за отделяне от Социалистическа федеративна република Югославия.

1996 г. – Изстреляна е космическата станция Фрийдъм.

1999 г. – Влиза в сила Отавската конвенция, която забранява използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и предвижда тяхното унищожаване.

2001 г. – Започва официално преброяване на населението в България.

2002 г. – В Испания излиза от обращение националната дотогава валута песета, която е заменена с евро.

2003 г. – Международният наказателен съд встъпва в длъжност в Хага.

2003 г. – Създадена е Комисията за финансов надзор на Република България.

2003 г. – Създадена е Службата за гражданство и имиграция на САЩ.

2007 г. – Закрита е Агенцията за чуждестранна помощ.

2007 г. – Балеарските острови получават автономен статут.

2008 г. – Образуван е Забайкалски край като субект на Руската федерация, след сливането на Читинска област и Агински-Бурятския автономен окръг.

2009 г. – Официално е открито Радио Видин – най-новият проект на Българското национално радио.

Родени

Ицхак Рабин

1445 г. – Сандро Ботичели, италиански художник († 1510 г.)

1554 г. – Уилям Стафорд, английски икономист († 1612 г.)

1810 г. – Фредерик Шопен, полски композитор († 1849 г.)

1846 г. – Киро Тулешков, български книжовник († 1904 г.)

1858 г. – Васил Данаджиев, български офицер († 1885 г.)

1858 г. – Георг Зимел, немски философ († 1918 г.)

1859 г. – Георги Янков, български военен деец († 1920 г.)

1866 г. – Стоян Пушкаров, български военен деец († 1925 г.)

1871 г. – Йоаким Лептидис, гръцки духовник († 1931 г.)

1875 г. – Жан Огюст Мари Тийо, френски офицер († 1956 г.)

1875 г. – Кирил Пърличев, български революционер († 1944 г.)

1876 г. – Анри дьо Байе-Латур, белгийски президент на МОК († 1942 г.)

1878 г. – Георги Йорданов, български политик († 1950 г.)

1879 г. – Александър Стамболийски, министър-председател на България († 1923 г.)

1880 г. – Литън Стрейчи, английски писател († 1932 г.)

1881 г. – Александър Кипров, български революционер († 1931 г.)

1886 г. – Оскар Кокошка, австрийски художник († 1980 г.)

1887 г. – Георг-Ханс Райнхарт, германски офицер († 1963 г.)

1897 г. – Сава Гановски, български политик († 1993 г.)

1904 г. – Глен Милър, американски музикант († 1944 г.)

1910 г. – Дейвид Нивън, британски актьор († 1983 г.)

1916 г. – Георги Пачеджиев, български футболист († 2005 г.)

1921 г. – Петър Куцаров, български художник

1921 г. – Ричард Уилбър, американски поет

1922 г. – Ицхак Рабин, министър-председател на Израел, Нобелов лауреат през 1994 († 1995 г.)

1923 г. – Неделчо Чернев, български режисьор († 2000 г.)

1924 г. – Доналд Слейтън, американски летец († 1993 г.)

1926 г. – Атанас Бояджиев, български композитор

1926 г. – Людмила Исаева, българска поетеса († 1991 г.)

1927 г. – Димитър Панделиев, български писател († 1994 г.)

1927 г. – Хари Белафонте, американски актьор

1929 г. – Георги Марков, български писател († 1978 г.)

1939 г. – Цветан Тодоров, български философ

1942 г. – Ричард Майърс, американски генерал

1942 г. – Сократ Мойсов, македонски футболист

1943 г. – Георги Китов, български археолог († 2008 г.)

1944 г. – Роджър Долтри, английски музикант (The Who)

1946 г. – Лиляна Димитрова-Тодорова, български езиковед

1947 г. – Дора Христова, български диригент

1949 г. – Виолета Димитрова, български хирург

1952 г. – Мартин О'Нийл, североирландски футболист

1952 г. – Стивън Барнс, американски писател

1954 г. – Рон Хауърд, американски режисьор

1956 г. – Юрий Трутнев, руски политик

1958 г. – Бертран Пикар, швейцарси учен

1963 г. – Томас Андерс, германски рок-музикант (Modern Talking)

1964 г. – Пол Льо Гуен, френски футболист

1965 г. – Емил Съндой, румънски футболист

1966 г. – Зак Снайдър, американски режисьор

1969 г. – Хавиер Бардем, испански актьор

1970 г. – Ути Бъчваров, български актьор

1973 г. – Добромир Георгиев, български поет

1974 г. – Мария Манакова, сръбска шахматистка

1974 г. – Ромина Мондело, италианска актриса

1974 г. – Светослав Бърканичков, български футболист

1978 г. – Дженсън Екълс, американски актьор

1983 г. – Алисия, чалга певица

1983 г. – Даниел Карвальо, бразилски футболист

1983 г. – Джорджие Четкович, черногорски футболист

1983 г. – Станка Златева, българска състезателка по борба

1985 г. – Андреас Отъл, немски футболист

1987 г. – Кеша, американска поп изпълнителка

1989 г. – Карлос Вела, мексикански футболист

1994 г. – Джъстин Бийбър, канадски изпълнител

Починали

589 г. – Свети Давид, патрон на Уелс (* 500 г.)

1383 г. – Амадей VI Савойски, граф на Савоя (* 1334 г.)

1643 г. – Джироламо Фрескобалди, италиански композитор (* 1853 г.)

1697 г. – Франческо Реди, италиански лекар, натуралист и поет (* 1626 г.)

1792 г. – Леополд II, император на Свещената Римска империя (* 1747 г.)

1862 г. – Питър Барлоу, британски математик, (* 1776 г.)

1865 г. – Анна Павловна, кралица на Нидерландия (* 1795 г.)

1875 г. – Матей Преображенски, български възрожденец (* 1828 г.)

1875 г. – Хенри Келет, ирландски хидролог (* 1806 г.)

1878 г. – Сава Геренов, български революционер (* 1852 г.)

1905 г. – Сава Михайлов, български революционер (* 1877 г.)

1911 г. – Якоб Вант Хоф, холандски химик, Нобелов лауреат през 1901 (* 1852 г.)

1914 г. – Иван Кършовски, български революционер (* 1839 г.)

1916 г. – Муне-Сюли, френски артист (* 1841 г.)

1925 г. – Оскар Ленц, германски изследовател († 1848 г.)

1931 г. – Елисей Манов, български обществен деец (* ? г.)

1932 г. – Никола Пасхов, български революционер (* 1862 г.)

1936 г. – Михаил Кузмин, руски писател (* 1871 г.)

1938 г. – Габриеле д'Анунцио, италиански писател (* 1863 г.)

1944 г. – Георги Ликин, български партизанин (* 1889 г.)

1950 г. – Алфред Кожибски, философ семиотик (* 1879 г.)

1964 г. – Петър Романовски, руски шахматист (* 1892 г.)

1971 г. – Иван Снегаров, български историк (* 1883 г.)

1972 г. – Марко Рясков, български икономист (* 1883 г.)

1972 г. – Моше Снех, израелски комунист (* 1909 г.)

1984 г. – Джеки Куган, американски актьор (* 1914 г.)

1991 г. – Едуин Ланд, американски изобретател (* 1909 г.)

1992 г. – Мари Деа, френска актриса (* 1919 г.)

1995 г. – Владислав Листев, телевизионен водещ (* 1956 г.)

1995 г. – Георгес Кьолер, германски биолог, Нобелов лауреат през 1984 г. (* 1946 г.)

1997 г. – Ханс Роберт Яус, германски историк (* 1921 г.)

2006 г. – Александър Фол, български историк (* 1933 г.)

2012 г. – Лучио Дала, италиански поппевец, музикант и композитор (* 1943 г.)

2014 г. – Ален Рене, френски режисьор (* 1922 г.)

Празници

Православна църква – св. Евдокия

Международен ден за борба против ядреното оръжие (отбелязва се по решение на Международната конференция за забрана на атомното и водородното оръжие, състояла се през 1977 г. в Хирошима (Япония)

Международен ден на гражданската защита – Годишнина от създаването през 1972 г. на Международната организация за гражданска защита

Световен ден на котката (в зависимост от конкретната държава, може да се отбелязва и на 8 август)

Босна и Херцеговина – Ден на независимостта (от Югославия, 1992 г., национален празник)

България – Баба Марта

Италия – Матроналии – В чест на Юнона Луцина – покровителка на майчинството

Румъния – Марцишор (Mărţişor)

Уелс (Великобритания) – Ден на Свети Давид (национален празник)

Швейцария – Ден на републиката

 

Ключови думи:
Коментари