6 март 1899 г. - Немският химик Феликс Хофман получава патент за аспирина

06 март 2019 г., 00:00
775

Shutterstock

Феликс Хофман, млад фармацевт, работещ за компанията „Байер“, патентова ново обезболяващо средство. То се казва аспирин.

Хофман е търсил начини да създаде лекарство, което да облекчи болките на неговия баща, страдащ от ревматизъм. Така на 10 август 1897 г. немецът успешно добива ацетилсалициловата киселина, която по-късно ще стане известна като аспирин.

Названието е образувано от две части: "А" - първата буква на ацетила, и латинското Spiraea, което е названието на растението тавлога, от което за първи път е отделена салицилова киселина.

Още германските и келтските племена добиват веществото като варят кора от върба. От 1874 г. салициловата киселина се произвежда в промишлени количества и се ползва като лекарствено средство. Тя обаче има някои недостатъци, които се преодоляват с добиването на аспирина. Салициловата киселина е неприятна за приемане, тъй като има горчив вкус. Освен това дава някои странични симптоми, например болки в стомаха.

Феликс Хофман добива аспирина чрез отделяне на ацетилова група, която премахва страничните ефекти. През 1899 г. Хофман патентова изобретения от него медикамент. За отрицателно време лекарството добива световна слава като болкоуспокоително.

След Първата световна война германският концерн „Байер" е принуден да предостави патента и пазарните права върху аспирина на страните-победителки - САЩ, Франция и Великобритания.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1521 г. — Фернандо Магелан открива островите Гуам и Рота.
•    1810 г. — Илинойс става първият щат на САЩ, в които е въведена задължителна ваксинация на населението.
•    1834 г. — В Канада град Йорк е преименуван на Торонто.
•    1837 г. — Руският император Николай I възстановява на Зографския манастир имотите му в Бесарабия дава компенсация от руското правителство в размер на 400 000 рубли.
•    1853 г. — Във Венеция се състои премиерата на операта „Травиата“ на Джузепе Верди.
•    1869 г. — Дмитрий Менделеев представя първата Периодична система на елементите.
•    1888 г. — Експедицията на унгарския граф Шамуел Телеки открива езерото Рудолф (Басо Нарок) в Африка.
•    1902 г. — Основан е футболен клуб Реал Мадрид.
•    1911 г. — Българското книжовно дружество е преименувано в Българска академия на науките.
•    1913 г. — В Сан Франциско за първи път започва да се използва думата джаз за определяне на музикален стил.
•    1933 г. — Американските банки са затворени за 8 дни поради финансова криза в банковата система на САЩ.
•    1938 г. — Започват изборите за 24-о Народно събрание в България. За пръв път в тях гласуват и жените.
•    1945 г. — Втората световна война: Българската армия започва Дравската операция.
•    1948 г. — Народното събрание приема закон за национализация на горите в България.
•    1951 г. — В САЩ започва процесът срещу съпрузите Джулиус и Етел Розенберг по обвинение в шпионаж в полза на СССР.
•    1953 г. — На мястото на починалия Сталин, за министър-председател на СССР и генерален секретар на КПСС е избран Георгий Маленков.
•    1957 г. — Гана обявява национална независимост.
•    1964 г. — Умира гръцкият крал Павел и престолът заема синът му Константинос II.
•    1983 г. — Компанията Моторола представя първия в света преносим клетъчен телефон.
•    1994 г. — На референдум населението на Молдова решава да бъде обявена национална независимост.

Родени

•    1475 г. — Микеланджело Буонароти, италиански художник и скулптор († 1564 г.)
•    1619 г. — Сирано дьо Бержерак, френски драматург († 1655 г.)
•    1659 г. — Саломо Франк, немски поет († 1725 г.)
•    1745 г. — Кажимеж Пуласки, полски генерал († 1779 г.)
•    1815 г. — Пьотър Ершов, руски писател († 1869 г.)
•    1870 г. — Оскар Щраус, австрийски оперетен композитор († 1954 г.)
•    1874 г. — Николай Бердяев, руски философ († 1948 г.)
•    1877 г. — Никола Михов, български библиограф († 1962 г.)
•    1885 г. — Ринголд Ланднър, американски писател († 1933 г.)
•    1896 г. — Никола Обрешков, български математик († 1963 г.)
•    1906 г. — Лу Костело, американски актьор и комик († 1959 г.)
•    1909 г. — Станислав Йежи Лец, полски писател († 1966 г.)
•    1911 г. — Пламен Цяров, български актьор († 1983 г.)
•    1926 г. — Анджей Вайда, полски режисьор
•    1926 г. — Алън Грийнспан, американски икономист
•    1927 г. — Габриел Гарсия Маркес, колумбийски писател, Нобелов лауреат през1982 г.
•    1933 г. — Стойчо Панчев, български академик на БАН
•    1937 г. — Валентина Терешкова, съветска космонавтка
•    1939 г. — Адам Осбърн, британски компютърен дизайнер († 2003 г.)
•    1940 г. — Уилям Фергюсън, южноафрикански автомобилен състезател
•    1941 г. — Майкъл Горман, американски библиотекар
•    1943 г. — Александър Бръзицов, български композитор
•    1946 г. — Дейвид Гилмър, британски китарист (Pink Floyd)
•    1947 г. — Богдан Глишев, български актьор
•    1954 г. — Джоуи Демайо, американски баскитарист (Manowar)
•    1966 г. — Яхия Аяш, палестински терорист († 1996 г.)
•    1969 г. — Андреа Елсън, американска актриса
•    1969 г. — Никълъс Роджърс, австралийски актьор
•    1972 г. — Мариане Тиме, холандски политик
•    1972 г. — Шакил О'Нийл, американски баскетболист
•    1977 г. — Йоргос Карагунис, гръцки футболист
•    1979 г. — Гари Монк, английски футболист
•    1989 г. — Агнешка Радванска, полска тенисистка

Починали

•    991 г. — Варда Склир, византийски военачалник (* към 920)
•    1867 г. — Петер фон Корнелиус, германски художник (* 1783 г.)
•    1872 г. — Христо Георгиев, български предприемач, политик и общественик (* ?)
•    1888 г. — Луиза Мей Олкът, американска писателка (* 1832 г.)
•    1900 г. — Готлиб Даймлер, германски инженер и индустриалец (* 1834 г.)
•    1916 г. — Василий Суриков, руски художник, исторически живописец (* 1848 г.)
•    1945 г. — Вячеслав Шишков, руски писател (* 1873 г.)
•    1949 г. — Ана Карима, българска писателка (* ?)
•    1961 г. — Борис Вилкицки, руски хидрограф (* 1885 г.)
•    1964 г. — Павлос I, крал на Гърция (* 1901 г.)
•    1967 г. — Золтан Кодай, унгарски композитор (* 1882 г.)
•    1970 г. — Димитър Цолов, български архитект (* 1896 г.)
•    1973 г. — Пърл Бък, американска писателка, Нобелова лауреатка през 1938 г. (*1892 г.)
•    1982 г. — Айн Ранд, американска писателка и философ (* 1905 г.)
•    1988 г. — Константин Илиев, български композитор (* 1924 г.)
•    1991 г. — Александър Карасимеонов, български писател (* 1930 г.)
•    1994 г. — Мелина Меркури, гръцка актриса и политик (* 1920 г.)
•    1994 г. — Тенгиз Абуладзе, грузински режисьор (* 1924 г.)
•    1998 г. — Костадин Кюлюмов, български писател (* 1925 г.)
•    2005 г. — Ханс Бете, американски физик от германски произход, Нобелов лауреат през 1967 г. (* 1906г.)
•    2006 г. — Дана Рийв, американска актриса, съпруга на Кристофър Рийв (* 1961 г.)
•    2007 г. — Павел Сираков, български народен певец (* 1918 г.)
•    2010 г. — Ендуранс Идахор, нигерийски футболист (* 1984 г.)

Празници

•    Световен ден за борба с глаукомата
•    Гана — Ден на независимостта (от Великобритания, 1957 г., национален празник)

Ключови думи:
Коментари