В Тихия океан, далеч от оживените морски маршрути и населените острови, се намират две места, където природата е останала почти такава, каквато е била преди векове. Ново научно изследване разкрива забележителното богатство на тези изолирани коралови атоли и показва как могат да изглеждат морските екосистеми, когато са почти незасегнати от човешката дейност.

Подобни места стават все по-голяма рядкост. Океаните преминават през тревожни промени, свързани с изчезването на животински видове, разрушаването на кораловите рифове, замърсяването, повишаването на киселинността на водата и глобалното затопляне.

И все пак насред необятните води на Тихия океан два отдалечени атола са съхранили нещо изключително.

В ново изследване, публикувано в научното списание Frontiers in Marine Science, учени представят резултатите от проучването си на кораловите атоли Бикар и Бокак. През 2025 г. те стават част от първия национален морски резерват на Маршаловите острови.

Сред последните почти непокътнати кътчета на планетата

Според морския еколог Алън Фридландър от Хавайския университет има всички основания тези места да бъдат поставени под специална защита. Те са сред най-добре съхранените екосистеми в региона.

„Бикар и Бокак са съкровище не само за Маршаловите острови, но и за цялата планета. За тяхното опазване дължим благодарност на общността на атола Утирик, която от десетилетия бди над тези крехки екосистеми и ги защитава“, казва Фридландър.

Външният склон на кораловия риф край атола Бикар. (Manu San Félix)

Местните жители на Маршаловите острови познават Бикар и Бокак от векове. Но именно огромното разстояние, което ги дели от населените райони, е помогнало природата им да се съхрани в толкова добро състояние.

Бикар се намира на повече от 100 километра от най-близкия обитаем атол, а Бокак е още по-отдалечен – на близо 400 километра от най-близките населени места.

Новите открития са плод на научна експедиция, проведена през 2023 г., чиято цел е да изследва двата атола и да изгради възможно най-пълна представа за техните екосистеми.

„Отдалечените океански атоли ни дават една от последните възможности да изучаваме екосистеми, в които общностите от хищници, колониите на морски птици, местната растителност и взаимовръзките между различните местообитания са сравнително слабо засегнати от прякото човешко въздействие“, пишат Фридландър и колегите му.

„Като обединява наблюдения от сушата до океанските дълбини, нашето изследване предлага една от най-подробните оценки на екосистемите на отдалечени атоли в централната част на Тихия океан. То ни дава рядката възможност да разберем как са устроени сравнително добре запазените тропически морски екосистеми в епохата на антропоцена.“

Акули, морски костенурки и стотици видове риби

Излюпване на малка зелена морска костенурка на атола Бикар. (Manu San Félix)

По време на експедициите, чиито резултати допринасят за предоставянето на защитен статут на Бикар и Бокак, учените установяват 266 таксона рифови риби от 38 семейства. При Бокак общата биомаса на рибите е по-голяма.

Особено впечатляващо е присъствието на акулите. Те имат най-голям дял в биомасата по външните склонове на кораловите рифове: 26,8% при Бикар и 33,9% при Бокак.

С помощта на подводни апарати учените регистрират още 138 таксона риби на дълбочина до 275 метра. Оказва се, че представители на 14 от тези групи вероятно никога досега не са били документирани във водите на Маршаловите острови.

Камери, спуснати още по-надълбоко, заснемат допълнителни 79 групи риби.

Но богатството на живот не се ограничава само до подводния свят. Изследователите установяват присъствието на 17 вида морски птици, както и 71 следи от придвижване на морски костенурки по сушата и 132 гнездови ями, повечето от които се намират на Бикар.

Резултатите показват колко богати и разнообразни могат да бъдат морските екосистеми, когато са сравнително незасегнати от човешката дейност. Подобни открития ни напомнят и за огромното значение на Световния океан за цялата планета. Неслучайно въпросът какво би се случило, ако океаните изчезнат, разкрива колко тясно е свързан животът на Земята с тяхното съществуване.

Живи свидетелства за миналото на океаните

„На тези атоли има обширни колонии от морски птици, добре развита местна растителност, активно гнездене на морски костенурки, изобилие от рифови риби и големи хищници. При Бокак кораловите рифове са преобладаващи, а мезофотичните местообитания, разположени на по-голяма дълбочина, се отличават със сложна структура. Дълбоководните общности пък са изненадващо разнообразни и все още слабо проучени“, обяснява Фридландър.

„Тези атоли са сред най-ценните естествени образци, с които разполагаме. Те могат да ни помогнат да разберем какво сме изгубили на други места и да придобием знанията, необходими за успешното опазване и възстановяване на увредените екосистеми.“

Кафяви рибояди на атола Бикар. (Chris Thompson)

Въпреки изключително доброто им състояние обаче дори тези отдалечени кътчета на Тихия океан не са напълно пощадени от човешкото въздействие.

Дори най-отдалечените места носят следите на човека

По време на проучванията през 2023 г. учените откриват, че и двата атола са населени от полинезийски плъхове (Rattus exulans), внесени там от хората.

Освен това географската изолация не може да предпази Бикар и Бокак от глобалните промени, които засягат океаните. Затоплянето на водите, избелването на коралите и повишаването на океанската киселинност представляват заплаха дори за тези сравнително добре запазени екосистеми.

Замърсяването също не се ограничава до районите с пряко човешко присъствие. Показателен е например проблемът с т.нар. „вечни химикали“, чието разпространение във водите може да е значително по-голямо от досегашните оценки.

Авторите на проучването изрично подчертават, че когато описват двата атола като „сравнително добре запазени“, те ги съпоставят с други екосистеми. Това не означава, че Бикар и Бокак са напълно непокътнати или че никога не са били засегнати от човешка дейност.

„Използваме определението „сравнително добре запазени“, за да направим съпоставка, а не защото смятаме, че отдалечените рифове са останали в първоначалното си състояние или че никога не са претърпявали промени“, пишат учените.

„Отдалечеността може да ограничи някои форми на пряко човешко въздействие, но не премахва последствията от минали дейности, внесените отвън видове или глобалните промени, причинени от човека. Затова състоянието на една екосистема трябва да се оценява според действителните ѝ характеристики, а не само въз основа на географската ѝ изолация.“

И все пак, макар Бикар и Бокак да не са напълно незасегнати от човешката дейност, те са сред най-добре съхранените морски екосистеми, останали на планетата.

Това прави изучаването им особено важно. За съжаление, повечето коралови атоли отдавна са изгубили голяма част от някогашното си природно богатство именно заради човешкото въздействие.

Атолът Бикини: мрачното лице на човешката намеса

Колко тежки могат да бъдат последствията от човешката дейност, показва и едно особено красноречиво сравнение.

Само няколко дни след проучването на Бокак през 2023 г. научната експедиция се отправя към атола Бикини, станал печално известен с американските ядрени опити, провеждани там през средата на XX век.

„През онези години взривовете буквално изпаряват три острова и оставят след себе си радиоактивно замърсяване, заради което атолът и до днес остава необитаем“, пише един от участниците в експедицията в полевия си дневник.

„Като цяло усещането тук е потискащо. Нещо просто не е наред. При първите гмуркания открихме отделни риби и няколко участъка с живи корали, но също и огромни пространства от натрошени, мъртви рифове, по които почти нищо не живее.“

Контрастът с Бикар и Бокак трудно би могъл да бъде по-силен. От едната страна са две почти непокътнати екосистеми, а от другата – място, което десетилетия по-късно продължава да носи белезите на човешката намеса.

Историята на Бикини е и болезнено напомняне за опустошителните последици, които войните и въоръжените конфликти могат да имат върху околната среда.

На този фон съхранената природа на Бикар и Бокак придобива още по-голямо значение. Тези два атола не просто ни показват как са изглеждали някога голяма част от океанските екосистеми. Те могат да помогнат на учените да разберат как да защитят онова, което все още е останало, и как да възстановят поне част от вече изгубеното.

А това е особено важно в свят, в който човешкото въздействие достига почти навсякъде. Колко дълбоко животът променя облика на планетата ни, показва и научна симулация на Земята, ако животът никога не беше възникнал.

Резултатите от изследването на Бикар и Бокак са публикувани в научното списание Frontiers in Marine Science.