Могъщият Тихи океан е най-големият и най-дълбокият от световните океански басейни
Вероятно обичате да ходите на море, може би дори сте плували и в океана. Замисляли ли сте се някога обаче на колко години са тези гигантски водни басейни? В следващите редове ще се върнем назад във времето – още преди епохата на динозаврите – за видим кой е най-старият океан на света.
Могъщият Тихи океан е най-големият и най-дълбокият от световните океански басейни, както и най-старият, съдържащ скали, датиращи отпреди около 200 милиона години, казва Националната агенция за океански и атмосферни изследвания. Тихият океан заема площ от 163 милиона квадратни километра и е толкова голям, че може да побере цялата суша на Земята.
Световните океани се променят непрекъснато, тъй като тектоничните плочи в земната кора се движат; това означава, че Тихият всъщност се свива, докато Атлантическият се разширява към него. В рамките на Тихия океан се намира област, известна като "Огненият пръстен". Тя е наречена така заради високата степен на вулканична и земетръсна активност в тези тектонични плочи.
Тъй като Тихият океан е най-старият океан в света, изглежда съвсем логично да предположим, че в него се намира и много стара морска вода. Според изследванията най-старата вода в северната част на Тихия океан е била задържана в "зона на сянка" дълбоко под повърхността в продължение на около 1000 години
Тази вода обаче не може да стъпи и на малкия пръст, на най-старата, откривана някога, а именно – един остатък от Северноатлантическото море, открит под залива Чесапийк в кратер от удар, образуван преди 35 милиона години. Учените смятат, че въпросната вода е на възраст между 100 и 145 млн. години и винаги е била там, но е била освободена от удара на астероида и след това задържана под него. Водата е толкова древна, че има два пъти по-висока соленост от съвременната морска вода.
Още по-стара е малка част от световната океанска кора, която лежи необезпокоявана в Средиземно море. Смята се, че тя е на около 340 милиона години и се е образувала, когато гореща разтопена скала, наречена магма, е изригнала и след това се е охладила. При охлаждането на средноокеанския хребет минералите в магмата са се намагнитизирали, което е позволило на изследователите да открият района с помощта на оборудване за магнитни сензори.
Източник: IFLScience