Пасивното участие на България, подкопаният COP-механизъм, ускоряващото се затопляне и единственият глобален успех — възстановяването на озоновия слой.
Какви бяха най-важните климатични събития през ноември и какво означават те за бъдещето? В първия месечен обзор на Климатека трима експерти – Апостол Дянков, Борислав Сандов и Димитър Иванов – очертават ключовите акценти: от предупрежденията на водещи учени, че вече сме пропуснали шанса да ограничим затоплянето до 1,5°C, през разочароващите резултати от COP30 в Белем, до единствения глобален „успех“ – трайното възстановяване на озоновия слой, който доказа силата на международното действие.
Анализите събират най-важното от месеца – с фокус върху рисковете, пропуските и редките поводи за оптимизъм.
Не случайно голяма част от акцентите през отминалия месец са насочени към климатичната конференция. През последните десетилетия годишните срещи COP се превърнаха в централното място за вземане на решения по глобалната климатична политика. Очакванията към COP30 бяха особено високи: срещата се проведе в Бразилия – държавата, където през 1992 г. беше приета Рамковата конвенция по изменение на климата – и отбеляза 10 години от Парижкото споразумение. Но най-силният фокус върху форума дойде от тревожния факт, че средната годишна температура на планетата вече е над прага от 1,5°C спрямо прединдустриалната епоха. Така ключовата цел от Париж – да избегнем навлизането в зона на климатичен хаос – вече е нереализуема много по-рано, отколкото се очакваше.
Димитър Иванов: COP30 оцеля, но не успя
Димитър Иванов има над 20 години международен опит в областта на метеорологията, хидрологията и климатологията, натрупан в двете агенции на ООН – Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) и Световната метеорологична организация (СМО). В СМО (2009–2021 г.) заема редица ръководни постове, сред които регионален представител за Европа, ръководител на отдела по авиационна метеорология и директор на офиса за публично-частни партньорства в метеорологията. Преди това е експерт към ИКАО (2002–2009 г.), ръководител на авиационната метеорологична служба към Ръководство на въздушното движение (1992–2001), както и синоптик и научен сътрудник в НИМХ-БАН (1981–1992 г.). Завършил е физика със специализация по метеорология във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
COP30 се проведе в бразилския град Белем: входната врата към Амазония. Отказът на администрацията на Тръмп да прати делегация на САЩ предизвика много коментари и съмнения дали този ключов форум ще даде резултат. В крайна сметка, COP30 успя да привлече близо 60,000 участници, което го превърна във втория по големина от началото на провеждането на срещите през 1995 г. Предвид организационните трудности и съмнения за изхода, може да се каже, че най-големият успех в Белем беше, че се избегна пълен провал. Тепърва ще се пише за политическите и дипломатически ходове и маневри по време на събитието, но тук ще се спрем накратко само на най-важните резултати и изводи.
Конференцията завърши с приемането на т.нар. „Пакет Белем“, включващ 29 решения, обхващащи мерки за смекчаване и адаптация, финансиране, технологии, търговия и социална справедливост. С него близо 200 държави потвърдиха ангажимента си към целите на Парижкото споразумение и отново подчертаха необходимостта глобалното затопляне да бъде ограничено значително под 2 °C като се полагат усилия за задържането му около 1.5 °C.
Пакетът подчертава необратимостта на прехода към развитие с ниски емисии за стабилизиране на климата, като признава не само научните доказателства, но и икономическите и социалните ползи от подобна трансформация – от нови работни места до по-добро обществено здраве и разширен достъп до енергия. Постигна се и съгласие по нова рамка за „справедлив преход“, насочена към гарантиране на равнопоставено преминаване от икономики, зависими от изкопаеми горива, към чиста енергия, като се положат адекватни грижи към работещите в засегнатите сектори и се осигури социална защита. За ключов резултат се счита и принципното съгласие за необходимостта от утрояване на финансирането за климатична адаптация до 2035 г., за да се подкрепят най-уязвимите развиващите се държави. Финансовият механизъм за такава помощ съществува, но изпълнението е проблематично, поради липса на ясни и конкретни ангажименти от страна на развитие страни за предоставяне на средства.
Въпреки тези стъпки напред, конференцията не оправда очакванията за по-амбициозни действия. Окончателният текст не съдържа задължителна пътна карта за постепенното прекратяване на използването на изкопаеми горива – пропуск, който предизвика сериозна критика от страна на екологични организации и държави, силно изложени на климатични рискове. Мнозина наблюдатели определиха резултата като компромис и поставят под въпрос ефективността на COP-механизма за постигане на целите на Рамковата конвенция с реални и видими резултати.
В търсенето на нови модели и алтернативни механизми
Погледнато напред, едно е сигурно: натискът за реални действия преди или по време на COP31 ще нараства. Последните три десетилетия все повече приличат на „чакане на Годо“, когато става дума за корена на проблема – изкопаемите горива. Все повече анализатори поставят под въпрос самия COP-механизъм, при който една държава или малка група могат да блокират ключови решения. Критика предизвиква и огромният въглероден отпечатък на самите конференции – както отбеляза опозиционен политик от Нигерия, само тяхната делегация е наброявала над 700 души.
На този фон се обсъждат нови, по-гъвкави формати за действие – не непременно глобални, а регионални или между държави със сходни позиции и амбиции. Подобни по-стегнати коалиции или алтернативни механизми биха могли да заобиколят институционалните ограничения и да ускорят реалните климатични решения, посредством междустранно сътрудничество дори извън рамката на ООН.
Апостол Дянков: Най-тежката новина за ноември не дойде от Белем
Апостол Дянков има богат опит като експерт в създаването и прилагането на климатични политики. Бил е съветник на министъра на околната среда и водите по климатични въпроси и експерт в областта на климата и енергията в МОСВ, Столична община и WWF. Участвал е в международните преговори за климата на РКООНИК на COP29 в Баку. Лектор на тема климат в ESG академия към Стопански факултет на СУ.
Ако има запомнящо се събитие в сферата на изменението на климата през този месец, то това не е решението от климатичната среща в Белем, Бразилия, което остави безброй вратички за избягване или отлагане на ефективни действия за ограничаване на емисиите, обезлесяването и адаптацията.
По-сериозно бе заявлението на един от водещите климатични учени: Йохан Рьокстром от Потсдамски институт за изследване на въздействието върху климата (PIK), известен като баща на концептуалната рамка за планетарните граници. Според проф. Рьокстром и съавтора му гл. ас. Джеймс Дайк от Ексетърския университет човечеството категорично е пропуснало възможността да ограничи затоплянето на планетата до 1,5°C – по-амбициозната цел на Споразумението от Париж. Според тях най-доброто, на което може да се надяваме на цената на най-високо ниво на амбиция оттук насетне е пик на затоплянето от около 1,7°C и връщане под смятания от много учени за рисков праг от 1,5°C след 75 години.
Фиг. 1: Пътят на света от по-безопасно минало към по-рисковано бъдеще. След десетилетия на пропуснати действия, човечеството е на прага да пресече праговете, които биха направили климатичните промени много по-трудни за контролиране. Източник.
Дори тази оптимистична траектория би оставила малък шанс за просъществуването на ключови екосистеми като тропическите коралови рифове и би заплашила поминъка на стотици милиони хора – прогнозират Рьокстром и Дайк. По-лошо, високият пик и отложеното стабилизиране на температурите във времето подлага планетата и хората на риск от отключване на т.нар. “повратни елементи” (tipping elements, понякога наричани “повратни точки”). Това са чувствителни компоненти на планетарните системи като океанските течения, антарктическия лед и сибирските почви, които могат да претърпят ключови трансформации и да ускорят затоплянето отвъд контрола на човечеството. При подобно развитие не са изключени сценарии като “планета-парник”, 5 °C по-гореща от прединдустриалната епоха.
Разбира се “алармизмът на климатичните учени”, както присмехулно е брандиран от разнообразни интереси в публичното пространство, не е новина и едва ли ще го откриете в медиите. Това, обаче, не означава, че той не е основателен.
Борислав Сандов: Озоновият успех показва какво губим с бездействието по климата
Борислав Сандов е бивш вицепремиер по климатични политики и министър на околната среда и водите (2021–2022). Бил е народен представител в 45-ото и 46-ото Народно събрание. Завършва ГГФ на СУ „Св. Климент Охридски“. Работи в областта на климатичните промени и водите на национално и международно ниво и е участвал в множество срещи на ООН и ЕС, посветени на климатичните политики и управлението на водите.
COP30: големи очаквания, разочароващи резултати
Учените, бизнесът и обществото очакваха решителни действия на държавните ръководители в Белем, но на практика такива не последваха. Мнозина наблюдатели определиха срещата като провал. Разбира се, приеха се редица решения, като утрояване на глобалното финансиране за адаптация, стартиране на важния механизъм Tropical Forest Forever Facility, рекордна ангажираност на градовете, местни власти и коренни народи, както и ново ниво на интеграция между климатичните политики и международната търговия.
Но срещата не успя да постигне най-важното: обвързващо споразумение за намаляване и поетапно премахване на фосилните горива и спиране на глобалното обезлесяване.
България в Белем: присъствие без амбиция
Със съжаление отбелязваме, че българската делегация на срещата не се открои с нищо съществено. Трудно можем да определим участието дори като протоколно, тъй като политическото представителство беше на ниво заместник-министър – ясен знак за това колко ограничен приоритет има конференцията и темата за страната ни в момента. За сравнение, над 90% от държавите изпратиха своите ресорни министри.
България беше представена от зам.-министър Атанас Костадинов, което по протокол на ООН я постави в края на панела, когато вниманието на аудиторията и присъствието в залата традиционно са най-ниски. Това в голяма степен съответстваше и на обръщението от името на България: то повтори общи формулировки, без конкретни ангажименти, визия или амбиция.
Това поведение е симптоматично за националната ни политика по темата за климата – приемаме половинчати реформи основно заради европейски изисквания, но без реално намерение за значимо ограничаване на емисиите или за подготовка за последиците от климатичните промени.
Дирекция без главно „Г“
Най-красноречивият знак за това доколко климатичните политики са приоритет за настоящото управление е трансформацията на Главна дирекция „Политики по изменение на климата“ в обикновена специализирана административна структура към МОСВ – вече без статут на „Главна“. Така страната ни на практика се връща 5 години назад, към период, в който България присъстваше на международните климатични форуми без активна позиция и се криеше зад общите позиции на ЕС.
Озоновата дупка — пример за глобален успех
И за разведряване на обстановката, с една отново екологична, но позитивна новина: озоновата дупка
Струва си да си припомним и единствения истински глобален успех: озоновата дупка. Протоколът от Монреал – най-широко ратифицираното международно споразумение – показа какво се случва, когато държавите действат бързо, обвързващо и заедно. Именно от 1992 г. започва реалното прилагане и строгият мониторинг на веществата, разграждащи озона – същата година, в която ООН прие и трите ключови рамкови конвенции: за климата, опустиняването и биоразнообразието. Парадоксално, конвенцията за климата вече не е универсално ратифицирана: в началото на тази година САЩ отново се оттеглиха по решение на Тръмп.
Благодарение на ограниченията върху веществата, разграждащи озона, проблемът вече е в траектория към окончателно решаване до края на 60-те години на века.
Данните за 2025 г. потвърждават трайното възстановяване: озоновата дупка над Антарктика е петата най-малка от началото на 90-те години (18,7 млн. кв. км), а сезонът на максимално разширение е съкратен с три седмици. За сравнение, през 2006 г. тя достигна своя пик от 26,6 млн. кв. км. Концентрацията на озон вече се стабилизира, изтъняването е овладяно и през следващите десетилетия слоят постепенно ще се върне до нивата от 70-те години.
Фиг. 2: Картата с размера и формата на озоновата дупка над Южния полюс в деня на максималното ѝ разширение през 2025 г. Виждат се зони на средни загуби на озон (оранжево) и области с по-силно изтъняване (червено). Учени определят като „озонова дупка“ регионите, в които концентрацията на озон пада под 220 Добсонови единици. Източник: NASA Earth Observatory, визуализация: Lauren Dauphin; данни: NASA Ozone Watch и GEOS-5 (NASA GSFC)
Това е пример за изцяло създаден от човека проблем, който човечеството успя да идентифицира, регулира и постави под контрол в рамките на едно поколение. Виенската конвенция и Протоколът от Монреал остават единствените документи в историята, ратифицирани от всички държави в ООН – и единствените, които дават резултат с глобален мащаб.
Контрастът с климатичната криза е очевиден. Докато при озона решението бе бързо, ясно и универсално, при емисиите от изкопаеми горива алтернативите са по-трудни за внедряване, засегнатите сектори са огромни, а пикът на проблема тепърва предстои. Но именно затова озоновият пример е толкова ценен: той доказва, че когато има политическа воля, международно съгласие и последователни действия, глобалните проблеми могат да бъдат решавани.
Ноември показа ясно контраста между това, което знаем, че трябва да се случи, и реалните политически решения: научната тревога расте, а международната амбиция изостава. В същото време примерът с озоновия слой напомня, че глобален успех е възможен, когато действията са навременни, обвързващи и споделени.
Източник: Климатека
