Как съдебната практика отваря вратата за климатично правосъдие и в България.

  • Съдът може да се произнесе за действията и бездействията на държавата и органите ѝ, както и на корпорациите за техните задължения, свързани с климата. 
  • Климатичните дела са важен механизъм, чрез който правителства и корпорации поемат отговорност за климата.
  • Този тип правораздаване защитава основни права на човека и налага интегрирането на целите за „нулеви нетни емисии“ в задължителни правни рамки.
  • Ключови глобални прецеденти като делата Urgenda (Нидерландия) и KlimaSeniorinnen (ЕСПЧ) задължават държавата да защитава гражданите си от вредите от климатичните промени.
  • Делото срещу TotalEnergies разглежда корпоративната отговорност за грийнуошинг и подвеждащата реклама за „нулеви нетни емисии“.
  • В България също има климатични дела, но все още са малко на брой. По едно от тях предстои съвсем скоро съдебно заседание на 26.01.2026 г.

Борбата с климатичните промени се води на много фронтове – пред изборната урна, в магазина, на финансовите пазари, на ученическата скамейка… А от известно време и в съдебната зала. Там климатичните ангажименти вече се превръщат в предмет на правна преценка – с конкретни стандарти, доказателства и последици. 

Съдът вече не е просто място за решаване на спорове, а се превръща в основен гарант за изпълнението на задълженията на държавите, свързани с климата. Съдиите са тези, които „превеждат“ на достъпен език сложни международни договори като Парижкото споразумение, както показва например Съвещателното становище на Международния съд на ООН относно климатичните задължения на държавите, и преценяват дали държавите наистина си вършат работата или просто дават празни обещания. С решенията си съдът може да прецени дали държавата защитава своите граждани достатъчно добре – какъвто е случаят с решението на Европейския съд по правата на човека по делото KlimaSeniorinnen срещу Швейцария. Нещо повече – съдът вече може директно да нарежда на правителства и големи корпорации точно какви мерки да предприемат, за да ограничат емисиите си и да не вредят на нашето бъдеще.

Съдът е незаобиколим фактор при промяна на обществените отношения. Климатичните промени преобръщат с главата надолу всичко, което познаваме и с което сме свикнали. Затова и борбата с тях се основава на промяна в поведението ни, в начина ни на живот, дори и за такива прозаични злободневности като използването на пластмасови торбички или бензин. Затягането на екологичните изисквания за оперирането на различни видове обекти или натиска за приемане на постепенно изтегляне на изкопаеми горива, или дори справедливия преход са промени, чието “случване” често е поставяно под въпрос или дори саботирано. И именно тук е ролята на Съда – на защитник, а понякога и на институция, която ускорява изпълнението на поетите ангажименти.

Именно затова през последното десетилетие съдилищата все по-често се превръщат в арена, на която се търси отговорност за климатичните промени – от държавите, от корпорациите и от публичните институции. Климатичните дела не заместват климатичните политики – но все по-често се превръщат в механизъм за отговорност, когато политиките се бавят или се размиват. В следващите редове разглеждаме какво наричаме „климатични дела“, защо са трудни и кои европейски решения вече променят правилата за държави и компании – включително какво означава това за България.

Какво са климатичните дела? 

В този текст под “климатичните дела” разбираме дела, свързани със съществени въпроси от климатичната наука, смекчаване на последиците или адаптиране към климатичните промени, разглеждани от национални, регионални или международни съдебни органи. Делата се идентифицират по конкретни ключови думи (напр. парникови газове, глобално затопляне) или по съществена връзка с климатичните промени. Тази дефиниция е възприетата от Център „Сабин“ за право в областта на изменението на климата към Юридическия факултет на Колумбийския университет (Sabin Center), които поддържат най-изчерпателната база данни с климатични дела. В техния “Доклад за съдебни спорове, свързани с климата” за 2025 г., са описани подробно тенденциите в климатичните дела, както и разбивка по географски и юрисдикционен принцип.

Климатичните дела не са еднотипни. Те се различават според това кой съд ги разглежда (международен или национален), срещу кого са насочени (държави или компании) и какъв е предметът им – от права на човека и климатични финанси до подвеждаща „зелена“ реклама. Вместо да навлизаме в теорията, по-долу са няколко показателни примера. На фиг. 1 виждаме делата, които са разглеждани от международни органи, които включват Съда на европейския съюз (СЕС), Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), но и различни комитети към ООН, Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове (ICSID) и др.

Фиг. 1 Дела, разглеждани от международни съдебни органи до юни 2025 г. Източник: Climate Litigation Report 2025

Колко са трудни делата, свързани с климата?

Представете си следния пример – замърсяването на въздуха в София се дължи основно на емисиите на замърсители като фини прахови частици (ФПЧ10 и ФПЧ2.5) и азотни оксиди (NOx​), отделяни от автомобилния трафик и битовото отопление. Съответно човек с влошени респираторни проблеми може да опита да осъди шофьор на автомобил с екологична категория „Евро 1“, тъй като вярва, че емисиите на автомобила са допринесли за замърсяването на въздуха, който пък от своя страна е довел до влошеното му здравословно състояние. И доколкото първата логическа връзка (емисиите от автомобили допринасят за замърсяването на въздуха) е лесна, то връзката между емисиите на конкретната кола и влошеното здраве на конкретен човек е трудна за доказване. 

Този пример не е климатично дело съгласно горната дефиниция, но онагледява защо в екологични спорове понякога е трудно да свържеш конкретен причинител с конкретна вреда.

Тази трудност важи дори с по-голям сила и за климата, поради което климатичните дела не винаги са успешни. Понякога съдилищата не се съгласяват с аргументите на жалбоподателите, основно заради спецификата им. Тя се корени в правното (а всъщност и изключително логическо) разбиране, че за да бъде ангажирана отговорността на държавата или на частен субект за конкретно причинена вреда, то трябва да има причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и конкретни действия или бездействия на държавата. Макар на първо четене това да звучи лесно и интуитивно, в случаите на екологични и климатични вреди доказването на тази връзка е изключително трудно. 

А ако погледнем на подобна ситуация в глобален мащаб и се запитаме кой е виновен, съответно кой би могъл да бъде подведен под отговорност за това, че горските пожари стават по-често явление, или че нивото на световния океан се увеличава, възможностите за доказване стават още по-трудни.

Затова и много често тези дела нямат за предмет конкретна вреда (изключения има, например при климатични спорове с предмет нарушаване правата на човека). Те са насочени към доказване, че с действията или бездействията си държавата или частният субект не са спазили свои задължения съгласно вътрешното законодателство или международен договор като Парижкото споразумение. 

Ако се върнем на примера с мръсния въздух в София, Столична община беше осъдена през 2021 г. за това, че е допускала системно превишаване на допустимите нива на ФПЧ10, не е приела програма за управление на качеството на въздуха, не е разработила план за действие, за да ограничава тези явления и не е информирала достатъчно обществото. С тези си действия общината е нарушила разпоредби на Закона за чистотата на атмосферния въздух и Директива 2008/50 (повече за това дело тук). Подобно дело е водено и за Пловдивска община. 

Този правен подход е ключов, тъй като позволява да се ангажира отговорността на институциите чрез доказване на нарушено законово задължение, без да е необходимо да се търси пряка причинно-следствена връзка между замърсяването и конкретно увреждане на здравето на отделен гражданин или група от граждани.

За нуждата от климатични дела

Описаните дела по-горе не попадат в дефиницията за климатични дела, която зададохме в началото, но илюстрират много добре защо стратегическите дела по екологични и климатични тема са толкова важни.

  • Екологичните и климатичните задължения често не разполагат с ефективни механизми за прилагането им. Воденето на такива дела принуждава правителствата да спазват собствените си закони за климата и корпорациите да поемат отговорност за емисии си и да приемат амбициозни цели за намаляване им.
  • Съдилищата все по-често признават, че климатът е предпоставка за упражняването на основните човешки права, като правото на живот. Затова и различни групи хора, като деца или възрастни хора, завеждат дела за това, че бездействията на правителствата им по отношение на климата води до (риск от) нарушаване на човешките им права.
  • Адаптирането и смекчаването на климатичните промени са част от движещите сили на пазара и водят до промени в политиките. Така например някои дела целят да докажат, че инвестиции във високо-емисионни проекти са рискови и нежелателни или търсят отговорност на компании, които подвеждат потребителите с обозначаването на определени продукти като “устойчиви” или “зелени”.

Ключови климатични дела и правните прецеденти зад тях

Базата данни с климатични дела на Sabin Center илюстрира колко много и необятни са те по целия свят. Ето обаче няколко интересни и основополагащи дела, които са приключили успешно в Европа. 

Пионерът на климатичното правосъдие

Сред основополагащите дела определено е Urgenda. Заведено от екологичната неправителствена организация Urgenda срещу държавата Нидерландия още през далечната 2015 г., това дело се счита за пионер в климатичното правосъдие, обединявайки почти 900 индивидуални жалбоподатели. В окончателното решение от 2019 г. Върховният съд на Нидерландия постанови, че съгласно Европейската конвенция за правата на човека (по-специално правото на живот и на личен и семеен живот), държавата е длъжна да защитава своите граждани от реалната и непосредствена заплаха от климатичните промени. Вследствие на това съдът нареди на нидерландското правителство да намали емисиите на парникови газове с най-малко 25% (в сравнение с нивата от 1990 г.) до края на 2020 г.

Това е основополагащо дело, в рамките на което гражданите се пребориха за решение, потвърждаващо, че тяхното правителство има законово задължение да предотвратява опасните климатични промени. Делото Urgenda вдъхновява множество съдебни действия в Нидерландия и в ЕС, които се опитват да надградят постигнатото.

Едно от делата, които директно стъпват на Urgenda – делото Milieudefensie et al. v. Royal Dutch Shell plc., е заведено от няколко екологични неправителствени организации в Нидерландия срещу Шел, с искане съдът да постанови, че Шел трябва да намали емисиите си на въглероден диоксид с 45% до 2030 г. в сравнение с нивата от 2010 г. и до нула до 2050 г., в съответствие с Парижкото споразумение за климата. Делото в момента е висящо пред Върховния съд на Нидерландия.

Бездействието на останалите не извинява

Климатичните промени са сложно явление, тъй като емисиите на парникови газове произхождат от много голям брой източници, включително държави, транснационални корпорации, физически лица. Това означава, че държавите трябва да действат заедно, за намаляване на емисиите и поддържане на средната глобална температура под 2 °C и възможно най-близо до 1,5 °C, съгласно целите на Парижкото споразумение. Но дори и някои държави да не правят достатъчно за намаляване на емисиите, това по никакъв начин не намалява отговорността на останалите държави да спазват задълженията си и да се борят с климатичните промени. 

Това ни и казва делото Neubauer, заведено от група млади хора срещу държавата Германия. Те твърдят, че заложената цел в националния им Закон за ограничаване на изменението на климата за намаляване на парниковите газове с 55% до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г. e недостатъчна. През 2021 г. Съдът постанови, че националните действия за борба с изменението на климата са конституционно задължение, което не може да бъде заобиколено с позоваване на бездействието на други държави и съответно държавата трябва да промени законодателството си. Впоследствие със законодателна промяна целта за намаляване на емисиите до 2030 г. беше повишена на 65% и климатичната неутралност беше ускорена до 2045 г.

Климатът като право на живот и здраве

Първото успешно климатично дело пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), решението по делото KlimaSeniorinnen излиза през 2024 г. Заведено е от възрастни жени, притеснени от ефекта на климатичните промени върху здравето им и условията им на живот. Освен с множеството интересни правни въпроси, свързани с климата, делото е емблематично и поради участието на възрастни хора, разбивайки стереотипа, че климатичните промени са тема, от която се интересуват само младите. Напротив – промените в климата влияят върху всички, особено върху най-уязвимите членове на обществото ни.

По същество, Съдът установи, че член 8 от Конвенцията за правата на човека включва правото на държавна защита от неблагоприятните последици на изменението на климата върху живота и здравето на гражданите. Съдът констатира, че Швейцария е нарушила това човешко право поради „критични пропуски“ в нормативната си уредба, като например липсата на национални ограничения на емисиите на парникови газове, и постанови, че държавата не е предприела подходящи и навременни действия. Повече за решението можете да прочетете и в тази статия. 

Друго интересно развитие, свързано с това дело, е нежеланието на Швейцария да го изпълни. Всяка година Комитетът на министрите (органът към Съвета на Европа, който следи за изпълнение на решенията на този съд) коментира прогресът на Швейцария в изпълнението на решението, като към момента все още не всички мерки, предписани от съда, са изпълнени.

Грийнуошингът на прицел

Друг голям дял дела са тези, свързани с грийнуошинг, както се наричат подвеждащите твърдения, че дадена компания, продукт или услуга са устойчиви или “зелени”, без това да е вярно. Например, делото срещу TotalEnergies, решено през октомври 2025 г., е свързано с подвеждаща реклама за ребрандиране от 2021 г., в която се твърди, че компанията ще постигне „въглеродна неутралност до 2050 г.“. Според завелите делото тази реклама нарушава националния Кодекс за защита на потребителите и Кодекса за опазване на околната среда. 

Съдът постанови, че твърденията на TotalEnergies за „въглеродна неутралност до 2050 г.“ са подвеждащи поради продължаващите инвестиции в изкопаеми горива. Това положително решение прави делото първия успех по закон за защита на потребителите срещу голяма петролна компания в Европа. Съдът разпореди незабавното премахване на твърденията от кампанията им и нареди публикуването на присъдата на уебсайта на компанията. 

Нефтът и газът през призмата на човешките права

На фона на продължаващи призиви за ограничаване на използването на изкопаеми горива, включително становището на Международния съд на ООН, че производството, потреблението, издаването на лицензи за проучване и предоставянето на субсидии за изкопаеми горива може да ангажира отговорността на държавите, позовавайки се на докладите на IPCC поради своя огромен принос към глобалното затопляне. 

Въпреки това много държави продължават да издават разрешения и лицензии за проучване и добив на нефт и газ. Това е всъщност и предметът на делото Грийнпийс Нордик срещу Норвегия, разглеждано от ЕСПЧ, чието решение излезе в края на октомври 2025 г. Причината за делото е издаването от Норвегия на нови лицензии за проучване на нефт и газ в Арктика (Баренцово море), които ще позволят пускането на пазара на нови изкопаеми горива след 2035 г. Според жалбоподателите това нарушава правата им по чл. 2 – право на живот, и чл. 8 – право на зачитане на личния и семейния живот от Конвенцията. 

Съдът постановява, че държавите трябва да провеждат изчерпателни, научно обосновани оценки на въздействието върху околната среда (ОВОС), преди да разрешат дейности със значителни климатични рискове. Конкретно за нефтопромишлени проекти такива оценки трябва да съдържат количествено определени всички емисии на парникови газове, да оцени съвместимостта със задълженията за смекчаване на климатичните промени и да гарантира ранни обществени консултации. 

По делото Asmania et al. vs Holcim получихме коледен подарък – определение на швейцарски съд, с което той приема, че има юрисдикция върху жалбата на четирима индонезийски рибари срещу компанията Holcim, (една от най-големите компании за цимент и строителни материали в света) за нанесените им климатични щети, финансово участие в мерки за защита от наводнения и бързо намаляване на емисиите на CO2. Макар това да е предварителен акт, без да се засягат въпросите по същество на делото, това определение е важно във връзка с потенциалното обсъждане на екстратериториалния ефект на действията на корпорациите.

Снимка на Ярослав Бошнаков /източник: unsplash.com

Климатични дела в България – в поле на развитие

В България също има дела, които отговарят на дефиницията за климатични дела, макар на практика да не са точно такива към този момент нито едно от тях да не е такова. Едно от тях е делото на “За Земята – достъп до правосъдие” срещу Изпълнителна Агенция по околната среда за подновяването на комплексното разрешително наТЕЦ Марица Изток-2. То стига дори до Съда на Европейския съюз. 

Делото започва през 2019 г. след подновяване на комплексното разрешително на ТЕЦ „Марица-изток 2“, което позволява изпускане на емисии от живак и серни оксиди над установените норми без срок. Първоначално Административният съд в Стара Загора отхвърля жалбата, но след обжалване Върховният административен съд (ВАС) отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС). 

През март 2023 г. СЕС постановява ключово решение, според което дерогации (частична отмяна на определен закон) от емисионните лимити са недопустими, ако водят до „значително замърсяване“ или противоречат на плановете за качество на атмосферния въздух. Съдът изрично посочва, че системното превишаване на нормите за серен диоксид в района не може да се счита за незначително, което прави разрешеното изключение незаконосъобразно. 

В резултат на това тълкуване ВАС отменя първоинстанционното решение и връща делото, а при повторното разглеждане през март 2024 г. съдът в Стара Загора окончателно отменя решението за подновяване на разрешителното. След ново обжалване пред ВАС, делото трябваше да бъде решено през 2025 г., но поради процесуални пречки това не се случи.  Последното заседание се проведе на 26.01.2026 г., когато съдът е обявил делото за решаване, т.е. окончателното решение предстои да бъде издадено в едномесечен инструктивен срок.

От обещания към отговорност: ролята на съдилищата 

При преглед на съдебната практика и публичната информация, жалбоподателите рядко използват аргументи, основани на климатичното право и климатичните задължения на България. С развитието на добри практики в други юрисдикции, а и с постановяването на нови решение на съдилища като ЕСПЧ или Съда на Европейския Съюз, България ще може да се включи и по-активно в глобалната тенденция за климатично правосъдие.

Днес съдебните зали в Европа и по света все по-често се превръщат в място, където се търси отговорност за последиците от климатичните промени. Успешните дела срещу държави и корпорации показват ясно, че чистият въздух и предотвратимите рискове от климатичните промени не са въпрос на политическа или добра воля, а част от основните човешки права.

Правните решения, част от които разгледахме в този текст, не решават климатичната криза сами по себе си, но очертават важна промяна – превръщането на климатичните ангажименти от обещания в задължения. Наред с обществения натиск, политиките и гражданските протести, съдебните процеси се утвърждават като още един инструмент за защита на обществения интерес – чрез аргументи, доказателства и правни стандарти.

Aвтор: Яна Обрешкова / Климатека

Яна Обрешкова е автор в Климатека. Тя е юрист, магистър по международно право от Лайденския университет, Нидерландия. Професионалният ѝ път обхваща опит в неправителствения сектор, държавната администрация и частния сектор. Настоящите ѝ изследователски и професионални интереси са свързани с климатичната справедливост, прехода към устойчива икономика, защитата на околната среда по време на въоръжени конфликти и ролята на международните съдебни институции в защитата на правата на човека и околната среда.

В публикацията са използвани материали от: