Неизбежно е - морските животни поглъщат това, което хвърляме в океана, включително пластмасовите ни боклуци. Но колко всъщност е „твърде много“?

Според ново проучване, публикувано на 17 ноември 2025 г., границата е много ниска: по-ниска, отколкото предполагахме - количество, по-малко от три кубчета захар, може да убие птица като тъпоклюното кайри например.

Този праг „е много по-нисък, отколкото очаквахме“, казва Ерин Мърфи, изследовател на пластмасите в океаните към организацията Ocean Conservancy, която стои зад проучването.

Статията, публикувана в Proceedings of the National Academy of Sciences, описва как учените анализирали резултати от над 10 000 некропсии, за да моделират по какъв начин различните видове пластмаса влияят на морския живот и при какво количество дозата става смъртоносна.

„Науката е ясна“, казва Мърфи пред AFP. „Трябва да намалим количеството пластмаса, което произвеждаме. Трябва да подобрим събирането и рециклирането и да изчистим това, което вече е попаднало в природата.“

Учените са събрали резултатите от некропсиите от десетки проучвания и различни глобални бази данни, използвайки данни, при които причината за смъртта и информацията за поетата пластмаса са били известни. Обикновено животните били изхвърлени на брега или уловени случайно.

Изследователите моделирали връзката между погълнатата пластмаса и вероятността от смърт, както според общия брой погълнати парчета, така и според обема на приетата пластмаса спрямо размера на храносмилателния тракт на животното.

Те разгледали и как различните видове пластмаса въздействат на различни видове животни. Морските птици например били особено засегнати от гума и твърди пластмаси.

Само шест парченца, всяко по-малко от грахово зърно, водели до 90% вероятност от смърт при тези птици, сочи проучването.

Морските костенурки били изложени на значителен риск от меки пластмаси като торбички.

Тези предмети били особено смъртоносни и за морските бозайници, както и риболовното оборудване.

„В един кит например имаше [пластмаса], която може да се побере в около 11-литрова кофа.“, казва Мърфи.

Половината от животните били от видове, определени като застрашени, уязвими или застрашени от изчезване.

„Екзистенциална заплаха“ от пластмасата

Авторите на изследването се надяват, че работата им може да помогне за подобряване или създаване на програми за мониторинг, които да ограничават замърсяването с пластмаса.

Проучването „ни помага да разберем кои материали може да са особено опасни и които бихме искали да адресираме чрез политики“, казва Мърфи, давайки пример с балони или пластмасови торбички.

Изследването се фокусира върху смъртни случаи, настъпили бързо след увреждане на стомашно-чревния тракт – което е само една част от по-големия проблем.

Това е само една част от по-широкия проблем: изследването не включва хроничните ефекти от химикалите в пластмасата или риска от оплитане – което също представлява сериозна опасност.

„Замърсяването с пластмаса представлява екзистенциална заплаха за морската дива природа, а това е подценяване на общата заплаха“, казва Мърфи.

Кара Лавендър-Лоу, професор по океанография в Sea Education Association, определя проучването като „забележително“ и „наистина систематичен, внимателен поглед върху наличните данни“, за да се разбере по-добре и предскаже рискът.

През 2019 г. шест милиона тона пластмаса са навлезли в реките, езерата и океаните, според ОИСР.

През последните години значително внимание се насочи към повсеместността на микропластмасите, които са открити в най-дълбокия океански ров и в различни части на човешкото тяло.

Това изследване напомня, че проблемът с проникването на пластмасата в околната среда остава многопластов, казва Лавендър-Лоу пред AFP.

Пренасочването на вниманието към микро- и нанопластмасите и от дивата природа към човека е оправдано, казва тя, „но това не означава, че рисковете от по-едрите отпадъци за по-големите животни вече не са сериален проблем.“