Борис Стругацки е безспорна легенда на руската научна фантастика. Заедно с брат си Аркадий публикува 27 романа и новели между 1958 и 1988, въпреки че много от тях са редактирани заради цензура. Те са преведени на 42 езика. Те са автори на "Охлюв на склона", "Времето на дъжда", "Пикник край пътя" и "Трудно е да бъдеш бог", предава Мениджър Нюз.
Да си припомним наследството, което ни остави с творчеството си с цитати от негови книги и мисли:
• Безплодността на полицейските мерки разкрива некадърността на правителството — пресичането на последствията води до укрепване на причините.
• Има нещо дълбоко нечестно в това, че предметите на хората живеят по-дълго от тях самите.
• Само глупаците смятат, че машината не е способна да победи човека в интелектуално сражение.
• Това е то политиката. Не е важно дали говориш истината, важното е колкото може повече хора да се съгласят да приемат думите ти за истина. Хората не се интересуват от истината…
• Честността е нещо като ума на красива жена: не е лошо, но не я обичаме заради това…
Из романа „Търсене на целта или двадесет и седмата теорема на етиката” от 1955 г.
***
• Може би сам си измислих човешките качества, които трябва да ти харесват — но не на теб, каквато си, а на теб, каквато те измислих…
• Щом сгрешим, необходимостта ни хваща за гърлото и ние почваме да плачем и да се жалваме колко жестока и ужасна е тя, а тя просто е такава, каквато е — глупавите и слепите сме ние.
Из „Охлюв по склона” от 1966 г.
***
• Животът е болест на материята, а мисленето - болест на живота.
• Вълчицата казва на своите вълчета: „Хапете като мен“, и това е достатъчно, и зайката учи своите зайчета: „Офейквайте като мен“, и това също е достатъчно, но човек учи детето си: „Мисли като мен“, а това вече е престъпление…
От романа „Времето на дъжда” (1967 г.)
***
• Днешната младеж малко се бори, твърде малко внимание отделя на борбата, няма стремеж по-активно да се бори, да води борбата така, щото борбата наистина да стане главната първостепенна задача на цялата борба, а нали ако тя, нашата прекрасна, талантлива младеж, продължава все така малко да се бори, в тази борба наистина ще й останат твърде малко шансове да стане истинска бореща се младеж, винаги бореща се за това да бъде истински борец, който се бори така, щото борбата…
Из „Приказка за тройката” от 1967 г.
***
• С една дума завъртя ме шайбата, Гута. Понякога се питам: за какво ли се трепем? Повече пари да изкараме? Ама за какъв дявол са ни парите, като само се трепем и нищо друго не правим?
• Ти, братче, дръж сметка, че Златното кълбо изпълнява само съкровени желания, само такива, които ако не се изпълнят, ти иде да се обесиш!
• Беше равнодушен и спокоен, знаеше какво ще се случи сега и знаеше, че няма да гледа, но все още можеше да гледа и гледаше, без да чувствува нищо особено, само дето някъде дълбоко, дълбоко, отвътре неочаквано се размърда някакво неспокойно червейче и започнала върти главата си като трънче.
• Ако човек работи, винаги работи за някого, роб е и нищо повече, а аз винаги съм искал сам да върша всичко, да бъда самостоятелен, за да мога да плюя на всички — и на мъката им и на скуката им…
Из романа „Пикник край пътя” от 1972 г.
***
• Накратко, от гледна точка на обикновените хора емоционалната сфера на суперчовека би изглеждала като патология.
• Помислете, опитайте се да помислите какво можете да дадете на децата. Вгледайте се в себе си. Вие сте ги родили на този свят и ги осакатявате по свой образ и подобие.
Из „Куца съдба” от 1982 г.
Прочетете целия текст в Мениджър Нюз.
