Преди десетки хиляди години на мястото на една от най-суровите пустини в света е имало езера, зелени равнини и условия, които на пръв поглед изглеждали благоприятни за човешкия живот. И все пак археолозите не откриват почти нищо, което да подсказва, че древните хора са се заселвали там. Какво ги е спирало? Ново изследване предлага изненадващо обяснение: проблемът не е бил липсата на вода, а на подходящ камък.

Най-голямата непрекъсната пясъчна пустиня в света невинаги е била толкова негостоприемна.

Руб ал Хали, известна още като „Празната четвърт“, се простира на около 1000 километра през Арабския полуостров. Днес тя представлява необятно море от пясък, но през плейстоцена пейзажът е изглеждал съвсем различно.

В периодите, когато климатът е бил по-влажен, дори тази огромна пустиня се е превръщала в сравнително гостоприемно място.

Тогава сред пясъците са се появявали временни зелени коридори, по които ранните хора вероятно са можели да преминават от Африка към Азия. За оцеляването им са били особено важни езерата, които периодично са се образували в пустинята, но отдавна са пресъхнали.

Именно тези древни водоеми обаче поставят учените пред загадка.

Десетки древни езера, но нито една следа от човешко присъствие

Експедицията на изследователите през Руб ал Хали. (Dellmour et al., Nature, 2026)

За да разбере каква роля са играли езерата в живота на древните хора, международен екип учени изминава близо 1500 километра през Руб ал Хали. Целта им е да открият следи от някогашните водоеми и доказателства, че край тях са живели ранни представители на човешката линия.

Резултатите от изследването, публикувано в списание Nature, са любопитни. От общо 125 проучени места на 55 са открити отложения, свидетелстващи за съществуването на древни езера. Предишни изследвания показват, че те са се образували преди приблизително 122 000 до 67 000 години.

Въпреки това учените не откриват никакви следи от човешко присъствие.

„Стояхме на брега на едно древно езеро след друго, но не намерихме нито един предмет, изработен от човешка ръка“, разказва геоархеологът Рудолф Делмур от Виенския университет в Австрия.

В продължение на десетилетия изследователите предполагат, че временните езера и заобикалящите ги тревисти равнини са привличали древните хора, докато те са се придвижвали от Африка през Арабския полуостров към Азия.

В крайна сметка водата е необходима за оцеляването. Новите открития обаче подсказват, че тя сама по себе си не е била достатъчна, за да накара хората да се установят трайно на дадено място.

Защо водата не е била достатъчна?

От всичките 125 проучени места учените откриват само 10, на които има каменни суровини, подходящи за изработване на сечива чрез отчупване и оформяне. При това всички се намират по периферията на пустинята.

Това се оказва съществена подробност. Макар древните сладководни езера да са осигурявали условия за живот, геоложките особености на централната част на Руб ал Хали са затруднявали трайното заселване на хора.

Причината е, че теренът там е изграден предимно от карбонатни скали и евапорити, тоест минерални отложения, образувани при изпаряването на вода. Тези материали не са били подходящи за направата на каменни сечива, без които животът на тогавашните хора е бил трудно осъществим.

„За археолозите едва ли е новост, че хората се нуждаят от нещо повече от достъп до вода“, обяснява специалистът по праисторическа археология Емануеле Канчелиери от Университета на Алгарве в Португалия.

Той не е участвал в изследването, но е написал коментар за него в Nature.

„Ценното в случая е, че учените проверяват тази идея чрез толкова мащабно проучване“, допълва Канчелиери.

Камъкът е бил също толкова важен, колкото и водата

Работата на учените не се ограничава до експедицията в Руб ал Хали.

Успоредно с теренните проучвания те разработват и модел, с чиято помощ да определят по-точно къде на Арабския полуостров древните хора биха могли да се заселят. За разлика от предишни подходи той отчита не само наличието на вода, но и геоложките особености на съответните райони.

Следи от древни езерни отложения в пустинята. (Dellmour et al., Nature, 2026)

Изчисленията показват, че на 57% от териториите в праисторическа Арабия, където е имало достъп до вода, са липсвали подходящи каменни суровини за изработване на сечива.

Авторите отбелязват, че подобна зависимост между наличието на суровини за сечива и местата, обитавани от хора, вече е установявана в различни части на света и през различни исторически периоди. Такива примери има в Либия, Тибет, Египет, Южна Африка и Северна Америка.

„Сходните закономерности, установени при различни геоложки условия, водни режими и исторически периоди, подкрепят идеята, че човешките общности, зависещи от каменни сечива, са били до голяма степен привързани към местата, където са можели да си набавят необходимите суровини“, пишат изследователите.

На много от тези места водата е била сравнително леснодостъпна. Затова именно наличието на подходящ камък често е определяло къде хората ще се установят.

На Арабския полуостров са действали същите закономерности, но с една важна особеност. Огромната пустиня е превръщала придвижването на древните хора в далеч по-трудно начинание, тъй като подходящите за обитаване места са били разпръснати и често изолирани едно от друго.

„Зелената Арабия“ е била своеобразен архипелаг

„Изглежда, че Арабският полуостров е представлявал мозайка от отделни райони, в които е имало едновременно вода и суровини за изработване на каменни сечива“, обясняват учените.

Според тях резултатите показват, че „Зелената Арабия“ е представлявала своеобразен „каменен архипелаг“, чиито обитаеми „острови“ са се определяли както от климата, така и от геологията.

Затова моделите, които се опитват да възстановят маршрутите на древните човешки миграции, без да отчитат разположението на подходящите каменни суровини, вероятно надценяват териториите, които тогавашните хора действително са можели да обитават.

С други думи, дори появата на езеро насред пустинята не е била достатъчна, за да превърне мястото в подходящ дом за древните хора.

Резултатите от изследването са публикувани в научното списание Nature.