Най-големият майстор на оцеляването в пустинята е камилата, но не заради това, което си мислите.
Противно на популярния мит, гърбиците на камилата не са пълни с вода, а с мазнини. Тези мастни депа служат за хранителен резерв, когато наоколо няма нищо за ядене. Когато мазнините се „изгарят“, те се превръщат в енергия и... малко количество вода.
Ето няколко „суперсили“ на камилата, които са още по-впечатляващи:
Когато намери вода, една жадна камила може да изпие до 135 литра за по-малко от 15 минути. Това е колкото една пълна вана! Те буквално се подуват от вода, тъй като клетките им са създадени да поемат огромно количество течност много бързо.
Носът на камилата е истинско технологично чудо. Тя може да затваря ноздрите си напълно, за да не влиза пясък при буря. Освен това носът ѝ охлажда издишвания въздух и улавя влагата от него, за да не я губи тялото.
Устните на камилата са толкова дебели и здрави, че тя може спокойно да дъвче остри тръни и кактуси, без да се нарани.
Камилите имат три клепача. Двата имат дълги мигли, които спират пясъка, а третият е прозрачен и действа като „чистачка“, която почиства окото, без камилата да спира да вижда накъде върви.
