От време на време хората в интернет се питат: „Щом яздим коне, защо не препускаме на гърба и на зебри?“ Идеята е глуповата, но пък самата тема е интересна.

Първо, нека видим кога хората са опитомили конете.

Не винаги сме били добри приятели с тези животни. В праисторически времена не сме гледали на тях като средство за транспорт, а сме ги убивали заради месото им. В някакъв момент от историята ни обаче сме започнали да ги опитомяваме, което от своя страна е довело до епохата на миграция през Евразия, която ще промени света.

Дълго време най-популярният модел за опитомяване, използван от археозоолозите, e известен като „хипотезата на Курган“. В региона на Казахстан, родината на древната култура Ботай, изследователите откриват голям брой кости от коне, датиращи от около 4000 г. пр.н.е. Заедно с тях археолозите откриват и други признаци – като потенциални дупки за колове за ограда и керамика, която съдържа конски мазнини, които може да са от събрано мляко. Това предполага, че опитомяването е станало в този регион.

От особено значение е доказателството, че зъбите на конете имали признаци на износване, което предполага, че са били оседлани. През последните години тази хипотеза бе оспорена, тъй като коне от други места, за които не се смята, че са били опитомени, показват доста сходни признаци на износване. Генетичният анализ оспорва времевата рамка, въпреки че конете изглежда са били опитомени в този регион.

„Подробно геномно проучване на ранните евразийски коне, публикувано през юни 2024 г. в списанието Nature, показва, че конете от Ямна не са предци на първите домашни коне, известни като линията DOM2. Конете от Ямна не показват генетични доказателства за строг контрол върху размножаването, като промени, свързани с инбридинг“, обяснява Уилям Тейлър, асистент-професор и куратор по археология в Университета на Колорадо в Боулдър и автор на „Hoof Beats: How Horses Shaped Human History“ в статия за The Conversation.

„Засега всички доказателства сочат, че опитомяването на конете вероятно е станало в степите на Черно море, но много по-късно, отколкото предполага хипотезата на Курган. Вместо това човешкият контрол над тези животни е започнал точно преди експлозивното разпространение на конете и колесниците в Евразия в началото на второто хилядолетие преди новата ера.“

И така, опитомили сме конете, но защо не и зебрите?

Не е като да не сме се опитвали. Когато холандците колонизират части от Южна Африка, те правят опити, но без особен успех. Тези раздразнителни животни се съпротивлявали на опитомяването и редовно се освобождавали от юздите си. Въпреки това е възможно да се опитоми някой и друг индивид – поне дотолкова, че да може да се язди.

Когато погледнете зебра, мозъкът ви я възприема като „ кон на райета“, но двата вида са се разделили от общ предшественик преди 4–4,5 милиона години. Средата, в която са се оказали разделените видове, е оказала голямо влияние върху пригодността им за опитомяване и транспорт.

„За разлика от конете в Евразия“, обяснява Карол Хол, преподавател по езда в Университета Ноттингъм Трент, в статия за The Conversation, „популацията на зебри в Африка е била относително сигурна и особено добре адаптирана към своята среда. Всички коне са тревопасни видове с добре развита реакция „бягство или битка“. Но за да оцелеят в среда, в която има изобилие от големи хищници, включително лъвове, гепарди и хиени, зебрите са еволюирали в особено бдителни животни, които бягат при опасност и реагират силно, ако бъдат уловени.“

Тези реакции не правят животните подходящи за опитомяване. Те са формирани от необходимостта им да бягат, например при нападение от лъв, и са развили ритник, който може да отблъсне голям хищник и дори да счупи челюстта му. Те също така са развили здравословен страх от хората и като цяло ни избягват, когато е възможно.

Животните, които могат да бъдат опитомени, обикновено трябва да съзряват бързо, да имат спокоен характер и да са приятелски настроени към нас. Зебрите, с тяхната естествена агресия и силни рефлекси за избягване, не притежават характеристиките, необходими за опитомяване.

„Има редки случаи на хора, които са опитомили зебри за лична употреба. Например Уолтър Ротшилд е известен с това, че е карал карета, теглена от зебри в Едуардиански Лондон, а Бил Търнър - че е яздил особено силна зебра в Дорсет“, обяснява Prime Stables. „Това обаче са изключения и не означава, че зебрите могат да бъдат широко опитомени или използвани по същия начин като конете.“

Трябва да се отбележи, че дори и да можехме да опитомим зебрите, те са много по-малки от днешните породи коне (по-скоро се доближават до размера на съвременните понита), което ги прави неподходящи за езда или превоз на тежки товари.

Източник: IFLScience