Вече можем да добавим тестисите към списъка с местата, където микропластмасата е успяла да се разпространи - наред с човешките плаценти, древните скали, запушените артерии, сините китове, бебешките изпражнения, белите дробове, Антарктида, почти до връх Еверест и дъното на океана.
Изследване, ръководено от Университета на Ню Мексико, разглежда тестикуларна тъкан, взета от кучета и хора, и открива микропластмаса във всяка проба, като количеството ѝ е почти три пъти по-голямо при хората, отколкото при кучетата.
Екипът се натъква средно на 122,63 микрограма микропластмаса на грам тъкан при кучетата и 329,44 микрограма на грам при хората.
Освен че за пореден път подчертава факта, че замърсяването с пластмаса прониква във всяка част на тялото ни, проучването повдига и някои тревожни въпроси по отношение на това как тези микроскопични фрагменти могат да повлияят на мъжката плодовитост.
"В началото се съмнявах дали микропластмасата може да проникне в репродуктивната система", казва ученият по екологично здраве Сяожонг Ю от Университета на Ню Мексико.
"Когато за първи път получих резултатите за кучетата, бях изненадан. Изненадах се още повече, когато видях и тези за хората."
Учените идентифицират 12 различни вида микропластмаса, като полиетиленът (PE) е в най-големи количества – както при кучетата, така и при хората. Той се използва при производството на найлонови торбички и пластмасови бутилки и когато става дума за замърсяване с пластмаса, е основната движеща сила.
Човешката тъкан не може да бъде изследвана за броя на сперматозоидите. При кучетата обаче това е възможно. Учените установяват, че по-високите нива на пластмаса от поливинилхлорид (PVC) корелират с по-малък брой сперматозоиди при животните.
Тъй като PVC се използва широко за много промишлени и битови продукти, опасенията са, че пластмасата може да допринесе за намаляване на броя на сперматозоидите в световен мащаб - което вече е свързано с тежки метали, пестициди и различни химикали - въпреки че тези резултати от PVC, наблюдавани при кучетата, ще трябва да бъдат проведени и при мъжете, за да разберем дали същото се случва и при хората.
"Видът пластмаса е от значение…", казва Ю. "PVC може да отделя много химикали, които пречат на сперматогенезата, и съдържа химикали, които причиняват ендокринни смущения."
Изследователският екип сравнява кучешките и човешките тестиси, тъй като съществуват редица биологични прилики между нашите видове, а и защото нашите кучешки приятели живеят заедно с нас и в същата среда.
Все още не сме сигурни как точно микропластмасата може да се отрази на човешкия организъм в дългосрочен план, въпреки че предишни изследвания са установили връзки с тежки възпалителни реакции и проблеми с храносмилателната система.
Независимо дали става въпрос за човешкото тяло или за околната среда, всички тези синтетични, неразградими материали няма как да бъдат полезни. Въпросът е дали вече не е твърде късно да се направи нещо за премахването му.
"Целта ни не е да плашим хората", казва Ю. "Искаме научно да предоставим данни и да ги накараме да осъзнаят, че има много микропластмаса.“
"Можем сами да направим своя избор, за да избегнем по-добре излагането на въздействието им, да променим начина си на живот, поведението си."
Изследването е публикувано в списание Toxicological Sciences.
Източник: Science Alert
