Микропластмасата е навсякъде. Дори диви места като ледените равнини на Антарктика или пропитите от мрак дълбочини на океаните са замърсени от нашия боклук.

Ето защо не би следвало да се изненадваме от факта, че и ние самите поглъщаме пластмаса – преди време изследователи я откриха в нашите изпражнения. По всяка вероятност тя се е озовала там след консумацията на храна от пластмасови контейнери. Ново пилотно проучване обаче открива нещо наистина шокиращо. Стомашно-чревните трактове на бебетата съдържат много по-големи концентрации на микропластмаса, отколкото тези на възрастните, живеещи в същия район.

По-конкретно учените откриват средно повече микропластмаса в изпражненията на шест едногодишни бебата от Ню Йорк, отколкото в тези на 10 възрастни. Концентрацията в мекониума (фекалните маси в първите дни след раждането) на три новородени (също от Ню Йорк) пък е сходна с тази на възрастните.

Откритията показват, че новородените са изложени на много по-големи количества микропластмаса в сравнение с възрастните. Това вероятно се дължи на факта, че докато им никнат зъбчета, бебетата обичат да дъвчат пластмасовите прибори, пригодени за деца, бибероните, неразливащите се преходни чаши (sippy cup) или пластмасовите играчки.

Резултатите показват, че този феномен трябва да бъде проучен по-подробно, тъй като въздействието на микропластмасата върху здравето на бебетата може да бъде много по-сериозно. Какви точно биха били последиците? Все още не знаем със сигурност. Микропластмасата обаче вероятно не е толкова безвредна, колкото си мислехме досега. Скорошни проучвания показват, че микропластмасата под определени размери може да прекоси клетъчните мембрани и да навлезе в кръвоносната система, оказвайки негативно влияние върху клетъчната функция.

Екип от изследователи, ръководен от педиатъра Курунтачалам Канан от Нюйоркския университет решава да проучи до каква степен хората са изложени на два често срещани типа микропластмаса – полиетилентерефталат (PET), използван при опаковките на храната и дрехите, и поликарбонат (PC), който намира приложение в играчките и бутилките.

Учените събират проби от изпражненията на шест едногодишни бебета и 10 възрастни, както и мекониум от 3 новородени. След като сканират пробите за пластмаса (за да получат прецизна картина и да знаят какво точно да търсят в тях), учените ги подлагат на масспектрометрия. Оказва се, че всяка фекална проба съдържа поне един тип пластмаса, но разликите между възрастните и едногодишните е била поразителна.

„Концентрациите на PET бяха значително по-високи в фекалните проби на бебетата, отколкото в тези на възрастните, докато при тези на PC микропластмасата не се наблюдаваха значителни разлики между двете възрастови групи. Микропластмасата, измерена при бебетата и възрастните, най-вероятно е дошла от хранителни източници.“

Източник: Zhang et. al., Environ. Sci. Technol. Lett., 2021

Средно изпражненията на бебетата съдържат над 10 пъти повече PET, отколкото тези на възрастните. Въпреки че броят на пробите е твърде малък, за да можем да определим категорично на какво се дължи тази огромна разлика, съществуват няколко потенциални обяснения.

Пластмасовите чашки, купички и прибори за хранене се считат за по-безопасни за бебетата, тъй като се чупят по-трудно от керамичните и стъклените и съответно шансът да се образува остър къс е по-малък. Предлагат се и пластмасови продукти за дъвчене за бебета, чийто зъбчета започват да никнат. Пеленачетата често дъвчат и пластмасовите играчки, които често не са предназначени за това.

„Едногодишните бебета често поставят в устата си пластмасови продукти и дрехи. Освен това други проучвания показаха, че формулата, приготвена в PP бутилки, може да отдели милиони частици микропластмаса, а много обработени храни за бебета са пакетирани в пластмасови контейнери – това е още един потенциален източник на излагане при едногодишните бебета“, пишат изследователите.

„Нещо повече – текстилът е източник на PET микропластмаса. Бебетата често дъвчат дрехи и съответно излагането на тази възрастова група на микропластмасата в текстилните продукти е наистина притеснително.“

Откритията показват, че този феномен трябва да проучен по-задълбочено, заключават учените.

Изследването е публикувано в Environmental Science & Technology Letters.

Източник: Science Alert