Ново проучване, публикувано в престижното списание Nature Communications, разкрива притеснителен механизъм, чрез който обикновените пластмасови изделия се разграждат до нанопластмаси, способни да проникнат в ядрата на човешките клетки и да нарушат структурата и функцията на ДНК.

Изследването е дело на екип от Колумбийския университет (САЩ), ръководен от професор Санат Кумар, който предупреждава за сериозните последици за здравето и околната среда.

Как се образуват нанопластмасите?

Според учените, 75–80% от всички пластмаси, наричани полукристални полимери, притежават специфична слоеста структура, съставена от:

  • Твърди кристални слоеве

  • Меки аморфни слоеве

С времето и под въздействието на външната среда (слънчева радиация, влага, механично триене), меките слоеве се разрушават първи, освобождавайки твърди наночастици с размери, съизмерими с вируси. Именно тези фрагменти се превръщат в устойчиви микро- и нанопластмаси, които не се разграждат с векове.

Какво представляват нанопластмасите?

  • Микропластмаси – частици с диаметър под 5 мм

  • Нанопластмаси – частици с размер между 1 и 1000 нанометра

Благодарение на своя миниатюрен размер, нанопластмасите могат да преминават през биологични бариери, включително клетъчни мембрани и дори да достигат до ядрото на клетките, където се съхранява генетичната информация.

Здравни рискове: Потенциален канцероген, наподобяващ азбест

Учените подчертават, че нанопластмасите напомнят по форма и размер на азбеста – добре познат канцерогенен материал. Това повдига тревоги за:

  • Повишен риск от рак

  • Сърдечно-съдови заболявания

  • Генетични увреждания

„Нанопластмасите вече се откриват навсякъде – от антарктическия лед до човешката кръв“, казва проф. Санат Кумар.

Възможни решения според учените

Изследователите предлагат две ключови стратегии за ограничаване на проблема:

  1. Инженерно усилване на пластмасовите материали, особено на техните аморфни слоеве, за да се предотврати разпадането им до наночастици.

  2. Масово рециклиране и намаляване на пластмасовите отпадъци, особено на трудноразградимите полукристални полимери.