Ново проучване на екип изследователи от Германия, Великобритания и Канада установи, че водорасли, които растат под морския лед в Арктика, са „силно замърсени“ с микропластмаси, което представлява заплаха за хората по хранителната верига, съобщава ЮПИ.
Гъсти водорасли, известни като Melosira arctica, съдържат средно 31 000 микропластмасови частици на кубичен метър, което е около 10 пъти повече от концентрацията в околната вода, установиха изследователите. Според тях средната стойност варира около 19 000, което означава, че в някои струпвания може да е имало до 50 000 микропластмасови частици на кубичен метър.
Изследването е проведено в Центъра за полярни и морски изследвания Хелмхолц към института „Алфред Вегенер“ въз основа на проби, събрани по време на експедиция с изследователския кораб „Поларщерн“ през 2021 г. Резултатите от работата на международния екип са публикувани в петък в списание Enviromental Science and Technology.
„Нишковидните водорасли имат слузеста, лепкава текстура, така че потенциално събират микропластмаса от атмосферните отлагания върху морето, от самата морска вода, от околния лед и от всеки друг източник, покрай който преминават“, казва в съобщение за медиите Деони Алън от Университета в Кентърбъри и Бирмингамския университет, която е част от изследователския екип, пише БТА. Рибите, като например треската, се хранят с водораслите и на свой ред се консумират от други животни, включително и от хората, като по този начин се предава „разнообразие от пластмаси“, включително полиетилен, полиестер, полипропилен, найлон и акрил, които впоследствие се откриват в човешките тела.
„Хората в Арктика са особено зависими от морската хранителна мрежа за снабдяването си с протеини, например чрез лов или риболов“, казва биологът Мелани Бергман, ръководител на изследването. „Това означава, че те също са изложени на въздействието на микропластмасата и съдържащите се в нея химикали. Микропластмаса вече е открита в човешките черва, кръвта, вените, белите дробове, плацентата и кърмата и може да предизвика възпалителни реакции, но цялостните последици досега почти не са изследвани“, уточнява Бергман.
Струпванията на мъртви водорасли също пренасят микропластмасите особено бързо в морските дълбини, което обяснява високите концентрации на микропластмаси в седимента - друг ключов извод от новото проучване. Водораслите растат бързо под морския лед през пролетните и летните месеци и там образуват дълги с метри клетъчни вериги, които се превръщат в струпвания, когато клетките умрат. В рамките на един ден те могат да потънат на хиляди метри до дъното на дълбоките морски води. „Най-накрая намерихме правдоподобно обяснение защо винаги измерваме най-големи количества микропластмаси в дълбоководните седименти“, казва Бергман. Тя добави, че изследванията показват, че намаляването на производството на пластмаса е най-ефективният начин за намаляване на този тип замърсяване.
„Ето защо това определено трябва да бъде приоритет в глобалното споразумение за пластмасите, което се договаря в момента“, каза Бергман. Тя ще присъства на следващия кръг от преговори за разработване на договор на ООН за намаляване на замърсяването с пластмаса. Преговорите трябва да започнат в Париж в края на май.
