Човешкият мозък е най-сложната и изтънчена структура във Вселената. На него няма равен. Според ново изследване обаче, публикувано в Royal Society Open Biology, мозъкът споделя поразителен брой гени и протеини с тестисите – на практика той има много по-общо с мъжките гонади, отколкото с който и да е друг орган в човешкото тяло.

Напук на множеството му таланти, учените отдавна подозират, че мозъкът поддържа скрита връзка с тестисите – предишни проучвания например откриха връзки между интелигентността и качеството на спермата. Въпреки това мащабът на „приятелството“ между тези две сбръчкани пихтии не бе напълно ясен.

За да хвърлят повече светлина по въпроса, авторите на проучването сравняват протеомите на 33 различни тъканни типове, включително мозък, тестиси, сърце, яйчници, черен дроб, простата, маточна шийка и бъбреци. Резултатите им показват, че мозъкът е съставен от 14 315 различни протеина, докато тестисите – от 15 687. Нещо повече – двете тъкани споделят помежду си цели 13 442 протеина.

„Между мозъка и тестистите бе открит голям брой общи протеини. Това означава, че мозъкът и тестисите са тъканите, които имат най-голямо сходство помежду си“, казват изследователите.

„Мащабен анализ на експресията на 33 689 гена в 15 човешки тъкани показва, че човешкият мозък и тестиси споделят най-много сходства в генната експресия“, пишат още те.

Вследствие на това мозъкът и тестисите имат и най-голям брой функционални сходства. Така например мозъкът се състои от неврони, които се поддържат от глиални клетки. Тестисът също съдържа поддържащи клетки, известни като сертоли. Интересното в случая е, че както глиалните клетки, така и сертолите произвеждат лактат, който действа като енергийен източник за невроните и зародишните клетки.

И мозъкът, и тестисите се отличават с изключително високи енергийни нужди. Ето защо те са особено податливи на оксидативен стрес. За да се преборят с тази своя слабост, двете тъкани са развили сходни защитни бариери, наречени кръвно-мозъчна бариера и кръвно-тестисна бариера.

И в двете тъкани откриваме и голям брой едни и същи рецептори и сигнални пътища. Множество общи протеини пък участват в екзоцитозата - процес на отделяне на вещества от клетката в околната среда или в междуклетъчното пространство, който е важен за правилното функциониране и на мозъка, и на тестисите. Така например невроните разчитат на екзоцитозата, за да предават невротрансмитерите помежду си, докато сперматозоидните клетки използват същия този процес, когато отделят смеси, позволяващи им да оплодят яйцеклетката.

На какво се дължат всички тези сходства? Изследователите подозират, че това е така, защото и двата органа са силно повлияни от процеса на специализация. Досущ както животните могат да развият едни и същи черти, макар и разделени от милиони години еволюция и еволюирали далече един от друг, същото могат да направят и различни тъканни групи в човешкото тяло.

Източник: IFLScience