Най-голямата маймуна, която някога е обитавала планетата Земя, не е издържала проверката на времето и е изчезнала, когато по-малките ѝ връстници са се адаптирали към промените в околната среда, сочи ново изследване.

Високият около три метра примат Gigantopithecus blacki е тежал до 300 килограма. Подобно на други представители на мегафауната по онова време, този гигантски ръст е направил G. blacki неподходящ за все по-променливите условия, към които са се адаптирали други по-гъвкави маймуни като орангутаните, установяват изследователите.

Дълго време моментът и причината за окончателната смърт на G. blacki – вид, известен със своите четири челюстни кости и няколко хиляди зъба - убягвали на палеонтолозите в продължение на десетилетия.

"Историята на G. blacki е загадка в палеонтологията - как е могло такова могъщо същество да изчезне в момент, в който други примати са се адаптирали и оцелявали?" - обяснява палеонтологът Ингчи Джан от Китайската академия на науките, който е съавтор на изследването.

За да научат повече по въпроса, Джан и колегите му реконструират както средата, в която е живял G. blacki преди около 2 милиона години, когато приматът се появява за първи път във вкаменелостите, така и края на средния плейстоцен, когато изчезва.

Те анализират вкаменелости и седиментни проби от 22 пещери в Южен Китай, половината от които съдържат останки от G. blacki. Взети заедно, тези вкаменелости представляват най-голямата колекция от доказателства за G. blacki, обхващаща целия му ареал.

Въпреки че вкаменелостите не могат да ни кажат категорично защо даден вид е изчезнал, определянето на момента на изчезване може да помогне на изследователите да определят периодите на промени в околната среда и поведението, които са го съпътствали.

"Без надеждно датиране просто търсите улики на грешни места", казва геохронологът от Университета Маккуори Кира Уестауей, която е съавтор на изследването заедно с Джан.

Джан, Уестауей и колегите им смятат, че G. blacki е изчезнал преди 295 000-215 000 години. Те базират заключенията си въз основа на 157 радиометрични дати, които са генерирали с помощта на шест различни техники за датиране.

Анализите на полен разкриват, че непосредствено преди и по времето на изчезването на G. blacki горите на Южен Китай са се променили в ущърб на вида – гъстите гори и изобилието от вода и плодове отстъпват място на по-сухи и пусти пейзажи, податливи на пожари.

Тази климатична променливост е довела до гибелта на G. blacki. Зъбните анализи показват, че в  сравнение с най-близкия си известен роднина примат - изчезналия китайски орангутан (Pongo weidenreichi) - G. blacki не се е адаптирал добре към промените в околната среда.

В края на съществуването си зъбите на G. blacki са започнали да проявяват признаци на хроничен стрес, а диетата му също е станала по-малко разнообразна с оредяването и изсушаването на горите. Броят на популациите намалява, а географският ареал на G. blacki се свива.

"Това е първият поглед върху поведението на G. blacki като вид на ръба на изчезването, което е в рязък контраст с P. weidenreichi, който показва много по-малко стрес по това време", пишат изследователите в статията си.

Според тях G. blacki видът не е изчезнал, тъй като откритите гори са го изложили на по-голям риск. По-скоро маймуната е зависела от богати на хранителни вещества плодове, които са станали дефицитни с течение на времето.

Колкото и съдбоносна да е била тази промяна в околната среда за G. blacki, изследователите смятат, че има какво да научат от неговата история за устойчивостта на приматите към променящия се климат в миналото и в бъдеще.

"Предвид надвисналата над нас заплаха от шесто масово измиране, има спешна нужда да разберем защо видовете изчезват", казва Уестауей.

Изследването е публикувано в Nature.

Източник: Science Alert