Ако пандемията от COVID-19 ни научи на нещо, то е, че светът невинаги е толкова добре подготвен за кризи, колкото си мислим.

Сега мащабен международен анализ, публикуван в научното списание The Lancet, очертава 17 основни заплахи за здравето на човечеството през XXI век. Зад изследването стои екип от десетки учени, а един от най-важните им изводи е, че готовността за справяне с бъдещите кризи ще бъде от решаващо значение.

Колкото и тревожни да са резултатите, основното послание на учените вдъхва надежда: рисковете от глобални катастрофи могат да бъдат ограничени и овладени, стига обществото да предприеме необходимите мерки още сега.

„Най-поразителното е не само колко мащабни са тези заплахи, но и че човечеството все още е в състояние да предприеме действия“, казва лекарят и икономист в областта на здравеопазването Кристофър Дж. Л. Мъри от Вашингтонския университет, съпредседател на Комисията на The Lancet за глобалните заплахи за здравето през XXI век.

„При всичките 17 катастрофални заплахи решенията, които лидерите вземат днес, ще определят здравето и благосъстоянието на следващото поколение.“

Как учените измерват мащаба на заплахите?

За целите на изследването учените използват математически модели, за да изчислят колко смъртни случаи и увреждания биха могли да бъдат предотвратени при всяка от разглежданите заплахи в периода между 2025 и 2100 г. Оценката се основава на показателя години живот, коригирани спрямо уврежданията (disability-adjusted life-years, DALYs).

Той се използва в общественото здравеопазване, за да измери загубените години живот вследствие на преждевременна смърт, заболявания, травми или увреждания. Казано по-просто, един DALY означава една загубена година живот в добро здраве.

„Оценките показват колко голяма част от загубите на здравословен живот могат да бъдат избегнати във всяка от разглежданите области“, обяснява Мъри.

„Някои от тези заплахи вече имат тежки последици за човешкото здраве, а други могат да се превърнат в сериозна опасност, ако се реализират.“

Две заплахи могат да доведат до изчезването на човечеството

Сред всички разгледани рискове учените открояват два, които заслужават особено внимание. Според тях те имат „потенциал да доведат до изчезването на човечеството“ до 2100 г., макар вероятността подобни сценарии да се осъществят да е ниска.

„Това са злонамереното използване на изкуствен интелект, включително за създаване на нови биологични оръжия, и ядрен конфликт, последван от масов глад“, посочват изследователите в своя доклад.

Учените отбелязват, че съществуват и други сценарии, които биха могли да застрашат оцеляването на човешкия вид. Сред тях са сблъсък с астероид или изригване на супервулкан. Те обаче не са включени в оценката, тъй като вероятността да се случат през настоящия век е изключително малка.

Извън анализа остава и още една хипотетична опасност – създаването на т.нар. „огледален живот“ (mirror life).

Подобни форми на живот все още не са създадени. Макар на теория да могат да представляват сериозна опасност за човешкото здраве, засега е твърде рано да се прецени колко голям би бил рискът.

„Пирамидата на заплахите“, представена от изследователите. Източник: Murray et al., The Lancet, 2026.

Още 15 риска с потенциал за катастрофални последици

Освен злонамереното използване на изкуствен интелект и ядрения конфликт учените определят още 15 сериозни заплахи за човешкото здраве. За всяка от тях изчисленията показват, че до края на века биха могли да бъдат спасени над 1 милиард години живот в добро здраве (DALYs).

„За сравнение, 1 милиард DALYs се равнява на загубите от две пандемии като тази от COVID-19“, пишат изследователите. „Това показва колко сериозни са тези заплахи и защо справянето с тях трябва да бъде приоритет за правителствата и международната общност.“

В тази група попадат замърсяването на въздуха, антимикробната резистентност, недохранването при децата, климатичните промени, прекратяването на международната финансова помощ за здравеопазване, конвенционалните въоръжени конфликти, прекомерната употреба на алкохол, високото кръвно налягане, неравенството в доходите, ниското образование, естествено възникващите пандемии, затлъстяването, проблемите с психичното здраве, тютюнопушенето и нездравословното стареене.

Затлъстяването е най-голямата предотвратима заплаха за здравето

От тези 15 риска най-сериозни са потенциално предотвратимите последици от затлъстяването. В оценката са включени здравословните проблеми, свързани с високия индекс на телесна маса (ИТМ), нездравословното хранене и недостатъчната физическа активност.

Според изчисленията разликата между най-благоприятния и най-неблагоприятния сценарий до 2100 г. достига 23,1 милиарда DALYs – загуба на здравословен живот, съпоставима с последиците от приблизително 46 пандемии като тази от COVID-19.

На следващите места по мащаб на потенциално предотвратимите последици са ниското образователно равнище и неравенството в доходите.

Прогнозите показват, че по-доброто образование може значително да намали тежестта на заболяванията. То допринася не само за по-доброто здраве на хората, но и за забавяне на растежа на населението.

При основния сценарий на учените общите загуби, причинени от заболявания и травми в световен мащаб между 2025 и 2100 г., се оценяват на 246 милиарда години живот в добро здраве – приблизително колкото последиците от 500 пандемии като тази от COVID-19.

Тези числа показват колко огромен е мащабът на предизвикателствата пред човечеството. Има обаче едно важно уточнение: тъй като последствията от всяка заплаха са изчислени поотделно, стойностите не бива просто да се събират. Много от здравословните проблеми се припокриват и засягат едни и същи хора, което би довело до надценяване на общите загуби.

Защо отделните заплахи не могат да се разглеждат изолирано?

Един от най-важните изводи на изследването е, че много от рисковете за човешкото здраве са тясно свързани помежду си.

Ето защо справянето с тях изисква дългосрочна стратегия и комплексни мерки, а не отделни действия срещу всеки проблем.

Подобен подход трябва да отчита както физическото и психичното здраве, така и социалните, икономическите и екологичните фактори, които влияят върху качеството на живот.

Три ключови мерки за предотвратяване на глобални катастрофи

На тази основа учените отправят три основни препоръки към правителствата и международната общност.

Първата е да се изградят и финансират здравни системи, които могат да посрещат и овладяват мащабни кризи.

Втората е значително да се увеличат инвестициите в революционни научни и технологични разработки, особено в областта на здравеопазването, климата и технологиите.

Третата е да се създаде „Система за наблюдение на глобалните заплахи за здравето през XXI век“ (Monitor of 21st Century Global Threats to Health), която постоянно да проследява рисковете и да актуализира оценките за тях.

„Може би най-важният принос на тази комисия е, че ни насърчава да разглеждаме глобалното здраве отвъд отделните рискове и вреди“, пишат редакторите на The Lancet в съпътстващ редакционен коментар.

„Неприятната истина е, че заплахите, пред които сме изправени, са многобройни, сложни и трудни за преодоляване… Вярваме, че работата на тази комисия може да даде тласък на действия на международно, регионално и национално равнище, които да защитят здравето на хората и бъдещето на човечеството. За да постигнем това, всички трябва да погледнем много по-широко на въпроса къде се крият най-големите опасности.“

Резултатите от изследването са публикувани в научното списание The Lancet.