На фона на тревожното разпространение на затлъстяването учените се опитват да съберат възможно най-много данни за множеството рискови фактори и механизми, които стоят зад него. Колкото по-добре разбираме първопричините за тази здравна криза, толкова по-успешно бихме могли да се справим с нея.

Затлъстяването е толкова трудно за разгадаване заради огромния брой фактори, които участват в развитието му – от индивидуалните генетични особености до сигналните молекули в организма. Проблемът съвсем не се изчерпва с прекомерния прием на храна.

Онова, което постъпва в тялото ни през червата, може да предизвика цяла поредица от последващи ефекти. Ново изследване върху широко разпространената захар фруктоза показва именно това.

Неочаквана връзка между фруктозата и усвояването на мазнини

Проучването е ръководено от екип от Калифорнийския университет в Ървайн и е публикувано в списание Science Advances. То разкрива изненадваща връзка между фруктозата и усвояването на мазнини и допълва представите ни за затлъстяването като резултат от поредица взаимосвързани метаболитни процеси.

Фруктозата се образува по естествен път и в човешкия организъм, а освен това се съдържа в трапезната захар, плодовете и някои зеленчуци. Важно е обаче да се прави разлика между фруктозата, приемана чрез цели плодове, и големите количества добавена захар в преработените продукти. Повече по темата можете да прочетете в материала „Надебелява ли се от плодовете?“.

Царевичният сироп с високо съдържание на фруктоза (HFCS), върху който е съсредоточено новото изследване, е един от основните източници на добавена захар в съвременното хранене. Този подсладител присъства в множество преработени храни.

Генетичните изменения променят начина, по който мишките преработват фруктозата и мазнините. (Lopez et al., Sci. Adv., 2026)

Фруктозата и преди е била свързвана със затлъстяването. Проучване от 2023 г. например предполага, че тази проста захар може да е общият фактор, който обединява различните хипотези за възникването на затлъстяването.

Досега обаче не беше ясно по какъв начин фруктозата влияе върху организма и как тези ефекти водят до напълняване, а впоследствие и до затлъстяване.

Каква е ролята на тънкото черво?

Новото изследване показва, че причината не се крие единствено в калориите, които фруктозата съдържа. Изглежда, протича и друг процес, в който участват тънкото черво и покриващите вътрешната му повърхност власинки, подпомагащи усвояването на хранителните вещества.

„Консумацията на царевичен сироп с високо съдържание на фруктоза е рисков фактор за затлъстяване и диабет, но механизмите, които стоят в основата на тази връзка – особено на равнището на отделните органи – все още не са напълно изяснени“, пишат авторите на изследването.

„Установихме неочаквана роля на разграждането на фруктозата в тънкото черво за промените в чревния микробиом, растежа на лимфните капиляри, наречени лактеали, в илеума, усвояването на мазнините от храната и в крайна сметка – за цялостното метаболитно състояние на организма след прием на високи дози царевичен сироп с високо съдържание на фруктоза.“

За целите на експеримента учените създали генетично модифицирани мишки, при които в тънкото черво липсвал KHK-C – основният ензим, участващ в разграждането на фруктозата. След това в продължение на 12 седмици животните получавали високи дози царевичен сироп с високо съдържание на фруктоза.

Резултатите изненадали учените.

В сравнение с контролната група мишките без KHK-C – и съответно с нарушена способност да преработват фруктозата в тънкото черво – наддали по-малко и натрупали по-малко мастна тъкан. При тях настъпили и съществени промени в чревния микробиом.

„Установихме, че потискането на разграждането на фруктозата конкретно в тънкото черво на мишките неочаквано ограничава предизвиканото от нея затлъстяване и инсулинова резистентност“, пишат изследователите.

Верижна реакция променя усвояването на мазнините

Допълнителният анализ разкрил конкретна поредица от взаимосвързани процеси.

Когато фруктозата не се разграждала в червата, в илеума – последния отдел на тънкото черво – имало по-малко имунни клетки, наречени макрофаги.

Това от своя страна водело до скъсяване на лактеалите – специализирани лимфни съдове, които пренасят мазнините от храната. В резултат организмът усвоявал по-малко мазнини.

Блокираното разграждане на фруктозата (долният ред) води до скъсяване на лактеалите – малки лимфни съдове в чревните власинки, които придават на вътрешната повърхност на червото характерния ѝ релеф. Промяната се наблюдава единствено в илеума – последната и най-дълга част на тънкото черво (вдясно). (Lopez et al., Sci. Adv., 2026)

Учените потвърдили този процес и чрез анализ на изпражненията на генетично модифицираните мишки. Те съдържали повече мазнини, тъй като организмът бил усвоил по-малка част от тях.

Нещо повече – когато проби от изпражненията на тези мишки, съдържащи променения им микробиом, били трансплантирани на други мишки, при тях се наблюдавали сходни промени в усвояването на мазнините.

„Експериментите с фекална трансплантация показаха, че микробиомът, променен вследствие на ограниченото разграждане на фруктозата в червата на организма гостоприемник, намалява броя на макрофагите в илеума, които са необходими за растежа на лактеалите“, обясняват учените.

„Следователно променената структура на чревните лактеали вероятно допринася за съвместното въздействие на големите количества мазнини и захар върху развитието на метаболитни нарушения.“

Фруктозата подготвя червата да усвояват повече мазнини

Разбира се, всички тези резултати трябва да бъдат проучени и потвърдени и при хора. Изследването обаче разкрива неизвестна досега връзка между мазнините и захарта: разграждането на фруктозата подготвя тънкото черво да усвоява по-ефективно мазнините.

Това хвърля нова светлина върху ролята на захарта като един от основните фактори за затлъстяването. Други изследвания също насочват вниманието към неблагоприятното въздействие на добавената фруктоза, разгледано по-подробно в материала „Това е може би най-вредният подсладител според науката“.

„В миналото мазнините в храната бяха смятани за основния виновник за проблемите с общественото здраве. През последните години обаче учените установиха, че добавените захари – най-вече под формата на фруктоза – имат основен принос за разпространението на затлъстяването, диабета и свързаната с метаболитна дисфункция стеатозна чернодробна болест (MASLD)“, пишат изследователите.

Ако учените успеят да установят кои точно бактериални щамове предизвикват промяната в чревния микробиом, стояща в основата на тази зависимост, в бъдеще биха могли да бъдат разработени пробиотици, които ограничават количеството мазнини, усвоявано от организма.

Досега се смяташе, че разграждането на фруктозата в тънкото черво помага да бъде предпазен черният дроб от увреждания, но прекомерната ѝ консумация претоварва органите.

Сега вече знаем, че този процес влияе и върху начина, по който организмът усвоява мазнините.

Преработените храни съчетават двата рискови фактора

Откритието е особено важно в условията на съвременното хранене, при което множество промишлено произведени продукти съдържат прекомерни количества фруктоза и калории. Натрупват се все повече данни, че свръхпреработените храни крият редица рискове за здравето, макар различните категории продукти да не са еднакво вредни.

„В съвременното общество, в което преработените храни повсеместно съдържат прекомерни количества фруктоза и калории, ролята на тънкото черво в усвояването и преработването на хранителните вещества става още по-важна за това накъде ще поеме организмът – към здравето или към болестта“, заключават авторите.

Изследването е публикувано в списание Science Advances.

Източник: Science Alert; превод и редакция: Владимир Тодоров