През последните години чревният микробиом привлича интереса както на изследователите, така и на широката публика. Причината е ясна: той е свързан с общото здраве и заболявания като диабет тип 2 и сърдечносъдови проблеми, а и представлява елемент от човешката биология, който може да бъде променян чрез начина на живот. Науката зад този „вътрешен екосвят“ обаче все още се развива и има много какво да се научи.
Ново изследване, публикувано в Nature, добавя значителна доза яснота. Екипът анализира микробиома, начина на хранене и здравни маркери на повече от 34 500 души от САЩ и Обединеното кралство, като свързва стотици конкретни видове чревни бактерии с ключови показатели за здраве и хранене. Данните идват от програмата Zoe PREDICT — едно от най-мащабните проучвания върху храненето и микробиома, управлявано от компанията за микробиомни тестове Zoe.
Нов „ранкинг“ на микробите
С помощта на машинно обучение учените свързват определени видове чревни бактерии при 34 694 участници с фактори като индекс на телесна маса (ИТМ), триглицериди, кръвна захар, HbA1c и други клинични показатели, свързани със сърдечнометаболитното здраве. От общо 661 по-често срещани бактериални вида екипът се фокусира върху 50-те най-благоприятни за здравето и 50-те най-неблагоприятни.
Резултатът е създаването на два индекса: ZOE Microbiome Health Ranking 2025 и Diet Ranking 2025 — скали от 0 до 1, които показват дали даден микроб се свързва положително или отрицателно със здравните маркери. Стойностите, близки до 0, означават благоприятна асоциация; близките до 1 — неблагоприятна.
Чревните бактерии и здравните показатели
Системата за класиране е идентифицирала стотици микробни видове — т.нар. „species-level genome bins“ (SGBs) — с ясни връзки към здравето и храненето. Благоприятните бактерии били по-често срещани при хора с по-нисък ИТМ и по-малко заболявания, докато неблагоприятните били по-разпространени при хора с наднормено тегло или болести.
В част от изследването, включваща 5348 здрави участници, хората са разделени в три групи според ИТМ: нормално тегло, наднормено тегло и затлъстяване.
„Метанализът показа, че хората с нормално тегло носят средно с 5,2 повече от 50-те благоприятни SGBs в сравнение с хората със затлъстяване“, пишат авторите.
Когато сравняват микробиома на здрави хора и на такива с определени заболявания, резултатът е подобен: здравите участници имали повече благоприятни микроби, а болните — повече неблагоприятни.
Хранене и бактериален профил
Хранителните интервенции също увеличават полезните бактерии и намаляват неблагоприятните. Екипът анализира данни от две проучвания — ZOE METHOD и BIOME — в които участниците или спазвали персонализирана хранителна програма, или приемали пребиотична добавка. И в двата случая микробиомът се променил значително.
„Групите с хранителна интервенция показаха най-голям брой бактериални видове с отчетлива промяна. Сред най-силно увеличените бяха Bifidobacterium animalis (бактерия, срещана в млечни продукти), непознат вид от фамилия Lachnospiraceae и R. hominis, свързани преди това с веганско хранене, както и друг неизвестен Lachnospiraceae, асоцииран с вегетарианска диета“, обясняват авторите.
Нови микроби и следващи стъпки
Освен познатите бактерии изследователите откриват и много важни, но досега неописани видове, които също изглежда са свързани със здравето. Бъдещи проучвания ще могат да ги характеризират по-подробно.
И макар това да е наблюдателно изследване — т.е. не доказва директно причинно-следствени връзки — новите ранкинги дават силна основа за бъдещи изследвания върху причинността между микробиома, диетата и здравето. Те могат да се използват и за включване на по-разнообразни групи хора и за провеждане на директни интервенции.
Изследването е публикувано в Nature (2025). DOI: 10.1038/s41586-025-09673-w
Източник: MedicalXpress
